За блога

jellycat-cordy-roy-green-gator-15-stuffed-animals-plush-baby-infant-toys-booksЗапочвам този блог като форма на автотерапия. Не препоръчвам това място на никого, който търси нещо, което да го зарадва и усмихне. Това е място, което си създавам, за да бъда, колкото си пожелая мрачен, черноглед, самосъжаляващ се и жалък, без да се притеснявам, че го натяквам или тормозя най-близките си хора. За съжаление, в моя живот са ми се случвали неща, които оставиха огромно отражение върху мен психически и емоционално, и предполагам можех да бъда един много по-различен, по-позитивен и по-решителен човек. Но не съм такъв човек. Мъчех се да се боря много дълго време с най-различни демони, но до момента винаги губя битките. Разбрах, че трудно ще се преборя сам, но не мога постоянно да натоварвам околните. Намирал съм хора, които са ме изслушвали и са ми помагали, но обикновено се случва, когато имам най-силно нужда да споделя нещо с някого, момента никак да не е подходящ. Затова създавам този блог. За да пиша свободно всички онези неща, които не мога да изрека на глас пред никой друг, с надеждата, че все някой там някъде отвъд, ще прочете и поне за секунда ще съпреживее нещо с мен.

Ако някога ви се прииска да обсъдите с мен някои от нещата, които пиша в блога, или каквото и да било друго, но не искате да оставяте директен коментар под статиите, можете да се свържете с мен на имейл dark_corner@abv.bg .

Ив

Advertisements

6 thoughts on “За блога

  1. писането е чудесна автотерапия 🙂 Зная го отлично, от собствен опит. Успех на блога и на теб, харесва ми как пишеш, ще те навестявам 😉

    • Благодаря за навестяването, ще се радвам наистина и друг път да наминаваш и дано стила ми на писане е поносим, защото при мен е съвсем аматьорско. Твоя блог също ми се стори интересен, при първа възможност ще го разлгедам още по-обстойно.

  2. Очевидно повечето хора започват да пишат не когато имат да кажат нещо на света, а когато искат да кажат нещо, а няма на кого! Толкова познато. Но твоите текстове са толкова вледеняващи кръвта, за момент си помислих, че ми се иска да знам, че са плод на измислица, а не реално описани чувства и събития… Сила или слабост е да преживяваш това, не знам.

    • Права си, пиша защото няма пред кого да го кажа на глас, а в един момент нуждата от това се оказва огромна. Съжалявам, че усещането ти е познато не го пожелавам на никого. Събитията може би на места съм разбъркал като хронология, но усещанията са си съвсем реални мои усещания. В никой случай не бих казал, че е сила да ги преживяваш, по-скоро е слабост и страх, сила е за тези, които се опитват да се преборят, аз просто мрънкам някъде виртуално и нищо няма да променя.
      Благодаря, че си решила да разгледаш блога, оценявам го. Дано да не ти е подействало твръде отрицателно.

  3. Пътуването, което си предприел (а именно – търсенето на себе си) е едно от най-трудните!
    Желая ти успех.
    И, моля те, помни – самото вървене по пътя е по-важен от това да стигнеш до края му 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s