Вечерно спокойствие

Понякога изведнъж се срутва целия свят. Ама съвсем изведнъж. Внезапно интернет кабела профуча някъде покрай главата ми, като преди това шумно се измъкна от порта на лаптопа. Докато успея дори да се стресна, вече знаех какво става. Водолея затвори лаптопа с трясък, ръката му натискаше капака и по погледа можех да разбера, че му коства неимоверни усилия да не го хване и да не го засили в стената. Но поправката на счупен лаптоп струва пари, затова гнева трябва да бъде излян другаде. Докато успея да предвидя какъв ще е следващия му ход, той изби рязко шишето с вода от ръката ми и ме вдигна от стола. За толкова години така и не успях да свикна с тези моменти, които са се случвали хиляди пъти. тези рязките избухвания, бутания, дърпания, хвърляния, всеки път усещам сърцето си на ръба на експлоадиране, а въздуха ми е все по-труден за поемане. „Няма нищо лошо в малко прилив на адреналин.“ – и това ми е казвал веднъж, докато се извиняваше.
– С кой говориш?
Тези въпроси ги задава с равен тон, не знам как успява, сякаш иска да пести от гнева си, да не го влага във викане, а в други изблици на ярост. Успях да измрънкам само едно „Говорим си за филми.“, знаейки че този номер няма да мине въобще. Разбира се, беше ми обяснено, че не може толкова да съм се съсредоточил в разговор за филми, че да не съм чул, че той ми говори нещо. А най-тъпото е, че наистина си говорех за филми, за анимационни филмчета по-точно беше цялата тема на чата до момента. Но когато чух, че ми е казал нещо, на което аз не съм отговорил, вече знаех, докъде сме стигнали и как ще продължим вечерта. Хиляди пъти се обвиних за изгубената си концентрация и че съм си позволил момент, в който да се отнеса някъде другаде, без да съм внимателен към това, което става в стаята. Ако по-горе се оплаках, че не мога да свикна с някои неща, тук ще кажа, че по-страшни са тези, с които си свикнал. Много дълго време вечерите бяха тихи и спокойни, всички скандали и разправии приключваха максимум до полунощ, когато той засяда с дистанционното, а аз на компютъра. Перфектното спазване на правилата за компютъра от моя страна, доведоха до смекчаване и при него. Той знаеше всичко, което иска да знае, относно моите скайп подвизи, аз правех и не правех всичко, на което той държеше да се прави или да не се прави. И свикнах, че вечерите, по-скоро нощите са убежище. Каквото и да се случва, то приключва вечер, дори да е имали скандал по-късно на него му минава и от гузна съвест пак ме пуска на компютъра, знаейки, че няма да направя нищо, което не е желателно.
До днес. Не мога да повярвам, че се отнесх толкова надалеч, че забравих колко важни са правилата за вечерното спокойствие и го загубих само заради минутка невнимание. Много е трудно да си загубиш убежището. Когато всичко приключи(не мога да описвам днес с подробности какво е това „всичко“), когато уж всичко беше стихнало и си бяхме легнали, очаквах с огромно нетърпение поне малко от желанието за вечерно спокойствие да е останало и у него, и поне  за лека нощ да го усетя малко по-мил с мен. Почти повярвах, че е станало, когато се приближи към ухото ми и ме придърпа към себе си. Почти. И тогава той каза тихо „Нали знаеш, че утре няма да седнеш вечерта на компютъра, вдругиден също.“. Ето в такива моменти понякога забравям как да го обичам. И ми е много трудно да видя смисъл да се събудя на сутринта.

29.01.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s