Стрелецът

shy_baby_dragon_art_photo-rcf27546cb8724f98a906d217ebd9ca36_wyy_400Не знам как успях да се влюбя в толкова хора, които са встрани от Водолея. И към всички съм изпитвал силни чувства, без да съм спирал да обичам Водолея и без да го намирам за нередно. Всъщност намирам го за нередно, но не и за невъзможно. Защото знам колко много значи и колко ми е скъп всеки един. Предполагам напълно изкривеното ми мислене и възприемане на околния свят е направило наличието на толкова едновременни чувства възможно. Предполагам много от тях са се появили вследствие на някакви липси, които съм усещал с Водолея. Всички, освен Стрелеца. Стрелеца, който се появи няколко дни преди да срещна Водолея. Влюбването ми към двамата се развиваше успоредно, макар при единия да беше подплатено с докосвания, а при другия с часове разговори пред компютъра. Стрелеца ме отнасяше в някави други светове, които бяха колкото прекрасни, толкова и мрачни, той самия може да бъде изключително мрачен. Опита се да ме отблъсне много пъти. По някаква причина нещо не ми позволяваше да се отдалеча от него, да се откажа от разговорите ни. Знаех, че го обичам след месец някъде. Не помня той кога ми го каза, беше скоро. И помня, че нямах никакви колебания, че наистина изпитва точно това. Ревнувах го. Безумно и ужасно много, така както не съм ревнувал Водолея. Не можех да съм с него, но в същото време не исках никой да му е толкова близък душевно, колкото бях аз. Но освен това, имах силни положителни усещания към всички хора, с които е имал връзка през годините. Защото не мога да си представя, че някой, който той обича, не би си заслужавал положителното усещане. Въпреки, че ми го отнемаха. Сега не си пишем така често, както преди. Само понякога. Просто така се получи, покрай много мои местения и забрани от Водолея. И покрай много сривове при него. Не успях да му кажа най-голямата си тайна, не бях готов да говоря още за това в началото, а после все не намирах думите. Звучи самонадеяно, но знам че щеше да го заболи да научи това за мен. А така или иначе той познава душата ми. И все още, дори да ми пише веднъж в годината, корема ми се свива от единични думички като „знам“, „обещавам“, „как си“. Знам колко безсмислена изглежда тази публикация, но просто слушам Лана Дел Рей и изречението He was charismatic, magnetic, electric… така добре ми лепна в мислите, че трябваше да напиша нещо за него. Защото аз си знам колко много го обичам. И защото съм му обешал винаги да го усещам в себе си. И го усещам.

Веднъж го видях на живо. Той не ме видя и все още ми е сърдит, че не съм му се обадил тогава. Беше най-голямото съвпадение в целия свят да се окажем на едно и също място. И ако някога съм се сърдел на съдбата за нещо, не знам как някога бих могъл да й се отблагодаря за този подарък. С твърде детското си мислене до тогава ми се беше случвало да се чудя какво ще се случи, ако някога го видя наживо и не ми хареса достатъчно външно, чудех се дали няма да се отрази на чувствата ми. Най-смешните мисли, които някога са ми минавали. Той стоеше насреща ми, не толкова красив, не толкова млад и не толкова висок, колкото Водолея, а аз имах чувството, че нищо по-магично и приковаващо не съм виждал. Попивах всяка негова усмивка, всяко негово движение, всяко помръдване на устните му, за да изрече думи, които не можех да чуя.  И до днес не мога да се сетя за момент, в който да съм бил по-силно привлечен от някого.

22.02.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s