Искам да ти кажа, татко…

Искам, толкова много искам да мога да ти кажа, татко! Толкова много пъти съм се опитвал, толкова пъти започвах и спирах преди дастигна до там. Толкова много исках да имам подкрепата ти. Толкова много исках да усетите с мама още тогава… Искам да мога да ти кажа и сега, искам да мога да ти обясня, че вие бяхте прекрасни родители и не съм си тръгнал от вкъщи заради вас, не съм избягал от вас! Обичам ви и винаги ще го правя, дори никой от вас да не ме възприема вече, дори да не одобрявате какъв съм и с кого съм, дори да ме игнорирате, дори да ми става мъчно от нашите разговори, винаги, винаги ще ви обичам! Не съм избягал от вас… Избягах от това, което ми се случваше вкъщи толкова дълго, за което вие нямате вина, нямаше как да знаете, а аз не добих никога смелост да ви кажа. А много исках да ти кажа, татко. Още първия път. Исках да стана малък, много малък, да не разбирам какво се случва и да бъде уместно да ме прегърнеш и докато ме прегръщаш да ти разкажа какво нарави Той. Исках да знаеш какъв е, исках да знаеш, че Tой не ти е приятел. Исках много да ти кажа, че когато предлага да ме закара донякъде, не ти прави услуга, а просто иска да ме насили отново. Исках да ти кажа, че всеки път, когато се държах отвратително вкъщи, не беше заради вас, а защото исках да ви покажа по някакъв начин, че нещо не  наред. Сега знам колко е глупаво. Но тогава не можех… Не можех да застана пред теб и да ти кажа, че Той… Дори и сега не мога да го кажа. Знам, че и сега си ми обиден, знам че не ми вярваш. Толкова много искам да ти обясня! Но виждам и сега как ме гледаш, когато стане въпрос за това какъв съм. Знам, че си представяш с ужас сина си с друг мъж, знам, че те е срам от мен, знам, че си отвратен, знам колко много ти коства да преглътнеш всичко това и да поддържаш отново контакт с мен. Как бих могъл да ти кажа сега, ще изглежда като оправдание, като измислица, като лъжа… А и Той още ти е приятел, дори ти е по-близък от мен, заради многото години, в които бяхме спряли да бъдем баща и син. Не мога да ти кажа. Не мога да рискувам да не ми повярваш и да те изгубя пак. Не мога да те изгубя. Когато ми се обади за пръв път след толкова години, беше един от най-щастливите дни в живота ми. Знам, че никога няма да бъде, каквото е било преди. Знам, че вината е моя. И искам да можех да ти кажа, че ти нямаш вина.

Моля те, татко, не си тръгвай пак. Не искам много. Само понякога ми се обаждай да ме питаш как съм. А аз  обещавам да направя всичко възможно да не объркам и малкото останало между нас, което  е наред.

И знам, че никога няма да мога да ти кажа…

11.03.2013г.
Ив

Advertisements

One thought on “Искам да ти кажа, татко…

  1. Няма родител, който не би разбрал детето си в такава ситуация, Ивче. Кажи на майка си или на баща си, ще видиш колко много неща ще се променят след това

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s