Слънчевите хора

Усмихвам се, когато си мисля за него. Въпреки, че понякога насоката на разговора тръгва към неща, за които ми е трудно да говоря. Неща, които не ми се признават. Неща, които… Неща, които нямат значение в момента. Защото се усмихам като видя, че е на линия. Защото, вероятно от егоизъм, се чувствам добре от интереса му към мен. Защото е от онези хора, които не се примиряват с нищо в живота и се докосват без страх до всичко, което им е интересно. Искрено се възхищавам на такива хора, защото вероятно те са тези, които живеят най-истински.
Да, знам, че трябва по най-бързия начин да приключа всичко и да бягам. Не мога да си позволя да му причиня каквото и да е. Аз не мога да му дам нищо. Не мога. Просто… Колкото съм във възторг от нещата, които иска той да ми даде, толкова аз не мога да му дам нищо. Защото… Защото той е прав и аз от мързел не желая да променя живота си. Така ми е по-лесно. Така имам оправдание да си мрънкам и драматизирам. Което не мога да правя със слънчев човек. Аз имам нужда да се нося по течението и да изпадам в депресия. И не мога да разстилам сенки върху слънчеви хора, защото не е честно за никого, нито за тях, нито за мен. Нито за мрачния ми Водолей.
Понякога спирам, изключвам се, забравям къде съм. И си представям, че нищо не ми се  е случвало, нищо не ме е изкривявало и някак си, някъде, случайно го срещам. И си представя срещи в някое кафене, разходки из някакъв парк, някакво наивно, усмихнато опознаване и неволно влюбване, което се случва на другите хора. Но не и на мен.
А да си представям това е глупаво. Знам, че той ще прочете това и ще каже, че не е вярно. Но ако не беше всичко това, в което съм изгубил себе си и което е направило невъзможно за мен да усетя сладостта на първите трепети и пърхането на пеперуди в корема от случайното влюбване… Та, ако не беше всичко това, той не само нямаше да ме срещне някъде случайно, но и да ме беше срещнал, не би ме забелязал. Аз го привличам с проблемите си, които той мисли, че може да ми помогне да разреша. Което не ме кара да го харесвам по-малко. Но той не би ме харесал толкова и нямаше да съм му така интересен, ако не бях толкова трагичен. Няма що, прекрасно просто, от масата да те отличава това, че не си бил достатъчно силен, когато някой те е смазал…

Бях замислил пост с много по-силни думи, но появата му напоследък ме е успокоила и драматизма не е в разгара си. Ето така действат слънчевите хора. И затова са толкова прекрасни.

02.04.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s