Коса

Не знаех до вчера, че съм се впечатлил чак толкова от нещо просто като коса. Често притъпявам разни емоции, понякога неволно, понякога нарочно. Често пък някои ги преувеличавам. Предполагам тази емоция съм я пропуснал, заради нещо, за което ми се е искало да си помрънкам повече. Когато се подстригах толкова късо, някак си убедих себе си набързо, че това е само коса. До снощи. Иън беше този снощи, който с разпитването си ме накара да се замисля. Иън и може би това, че нищо напоследък не се случва както го искам и… Това не е имало особено значение досега, но напоследък като че ли малко ме заболява от този факт.
Аз не излизам почти никъде. През повечето време съм вкъщи и никой не ме вижда. Вижда ме Водолея, който твърди че всякак му изглеждам добре. Преди години започнах да не се харесвам как изглеждам, това е една от причините въобще да не ми пука, че не се виждам с никой. Хем, не се харесвам как изглеждам, хем не ми се прави кой знае какво по въпроса. Единственото, което все още си правех труда да оправям по себе си, беше косата. Не че кой знае колко дълга коса, не че кой знае каква прическа, но си го възприемах като някакъв мой си ритуал, към който явно съм се привързал още от времето, когато живеех с майка ми и баща ми.
Не вярвам Водолея да може да е прочел в съзнанието ми всичко това. Вярно, че се познаваме до болка, но не мога и не искам да го повярвам. Въпреки че за момент точно това си помислих, когато ми каза, че иска да ме види с по-къса коса. Помислих си, че е намерил поредния начин да контролира всичко, дори и емоциите ми. Но после реших, че не може да е така. Не може да е чак толкова прозорлив спрямо мен, не може да е чак толкова наясно какво ми вляие, сигурно е просто съвпадение. Доводите бяха логични, най-вече, разбира се, това, че на него сигурно ще му хареса, и  без това той е единствения човек, който би трябвало да искам да впечатля.
Когато се подстригах, някак си го подминах. Може би съм имал други емоции, на които да се отдам. До снощи, когато Иън реши да разпитва за косата. И когато каза, че му е било пределно ясно, че е  заради Водолея. Замислих се, че всеки път когато се погледна в огледалото виждам това, което иска да види той. Вече съм отражение на желанията му не само с това какво правя, а с това как изглеждам. Всеки път когато видя късата коса, на която не може да й се направи никаква прическа, виждам как го няма вече онзи малък ритуал от суеверие, който правих всяка сутрин с гела за коса пред огледалото. Сякаш беше едно от малкото неща, които ме свързват с останалите. Но сега знам, че това не ме е свързвало с никого. Просто трудно преглъщам да променям устновени навици. Но все някога го преглъщам.

Сега, когато си погледна късата коса, си мисля как всичко зависи от него, как дори дребните ежедневни неща понякога ги превръщаме в някаква предсексуална игра на контрол. Понякога ми идва да избягам, преди да съм довършил на ум края на мисълта си. Понякога ми се иска да не ми харесваше чак толкова много да ме контролират…

19.04.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s