Само дата

Само дата е. Само дата. Само дата… Казвам си го всяка година. Казват ми го. Убеждават ме, че не съм сам, че е минало, че няма причина да се сдухвам повече, отколкото в който и да било друг ден, защото се е случвало и на други дати. Да, случвало се е. Аз имам досадния навик понякога да помня дати. Помня кога Водолея ме целуна за първи път, помня кога си разменихме халките, помня кога Иън ми каза, че ме обича за първи път, помня кога си срязах ръката, помня на коя дата се върнахме от Испания в България, на коя дата се запознах с Хризеидa… Запомних и това. Всъщност… Ако и някога да забравя някоя дата, тази няма да я забравя никога. Защото тогава спрях да бъда себе си, изгубих възможността да видя в какво може да се превърне истинското ми „аз“. На тази дата се появи това плахо, самосъжаляващо се, нерешително същество, което гледам всеки ден в огледалото. Което има много малко общо с истинското ми „аз“. Но какво е истинското „аз“ – не мога да си спомня. Дори не мога да си спомня дали харесвах момчета или момичета преди това.

Бях на 12. 11 и половина всъщност. И ми е странно, че са минали дванайсет години от тогава. Преодолях много неща свързани с това. Спрях да припадам по време на секс, спрях да блокирам, зяпвайки в една точка, без да отговярам на това, което ме питат, спрях да избухвам в плач по средата на весел разговор, спрях да треперя, само като се спомене бегло за изнасилване, спрях да получавам пристъпи на паника или да не мога да си поемам въздух, всеки път когато баща ми спомене думата „приятел“ или когато някой ме попита кога за първи път съм правил секс. Или ако не съм спрял нацяло,   то поне вече е изключение, а не ежедневие, както беше преди години. Преодолях толкова много неща, или поне свикнах с тях, но ми е странно, че са минали цели дванайсет години, защото си спомням всичко кристално ясно, сякаш се е случило вчера. Помня какво си мислех, какво усещах, какво исках. Знам че има хора, чието съзнание блокира спомените от изнасилването. Искрено им завиждам понякога. А мен и в момента ми се свива сърцето и ми изтръпва лявата ръка, като я напиша тази дума с „и“…

Само дата е. Само дата. Все още се боря с това да успея да разкажа някога, на някого, дума по дума, какво точно се случи последователно в онзи ден и какво усещах, докато се случваше.

24. 04. 2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s