I’m not a stranger. No, I am yours.

Понеже имах толкова голяма нужда днес да кажа две думи на някой от тях, две думички… Никой не се появи. Рядко са вечерите, които прекарвам в това да видя няма ли най-накрая скайпа да просветне, че някой от тях ми е писал. А тази вечер правих само това. И никой. Никой. Нито Иън, нито… Не знам още как му е кодовото наименование. Чух диагноза, вероятно не най-страшната на света, но определено не и това, което ми се искаше да чуя. А мисълта за операция с такова дълго въстановяване направо ме докарва до ръба на нервна криза или нещо такова. Затова исках само за малко единия от двамата да ми каже нещо мило, да ми прати едно скапано прегръщащо мече по скайп. Не са длъжни, разбира се. А и няма как да знаят, че точно днес изпитвам някаква болна нужда от виртуално внимание. Всъщност аз винаги изпитвам такава нужда. Просто днес ме заболя много, че не я получих. Но затова съм си виновен само аз.

Понякога се учудвам как успявам да си намеря песни, чиито текстове се врязват в мен с всяка една думичка.

I’m not a stranger
No I am yours
With crippled anger
And tears that still drip sore

A fragile frame aged
With misery
And when our eyes meet
I know you see

I do not want to be afraid
I do not want to die inside just to breathe in
I’m tired of feeling so numb
Relief exists I find it when
I am cut

I may seem crazy
Or painfully shy
And these scars wouldn’t be so hidden
If you would just look me in the eye
I feel alone here and cold here
Though I don’t want to die
But the only anesthetic that makes me feel anything kills inside

Не знам кое да махне, не знам дали има ред, който да не е за мен. За мен и Водолея. Аз и Водолея. Ще се науча ли някога да го обичам както трябва? А той мен? Ще се науча ли някога да спра да намесвам други гора и да обичам само него, и да търся само него? Не знам дали мога да обичам по друг начин и долколко имам вина, че нещата не са както трябва. Но много ми се иска той да знае, че въпреки всичките ми изцепки, аз съм си негов. Негов и на никой друг. Който и да ми е липсвал днес, или в някой друг момент. Нямам смелост да му кажа, колко много съжалявам, че съм допуснал чувства към толкова много други хора, и че всеки път съм се завръщал с подвита опашка към чувствата си към него.

I’m not a stranger. No, I am yours. Само това ми звучи в главата. Защото е вярно. Вярно е до припадък. И винаги ще бъде.

08.05.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s