Тъмно сини очи

Предупреждавам, че в разказа на места заобиколно, или не толкова, се споменава за секс.

Най-красивите очи… Винаги съм го казвал, не сте виждали такова синьо. Тъмно сини, нереални очи… Реални са си и мои. Мои. Мина много време. Поне от гледната точка на моите 23 години. Много време, през което разбрах, че не съм имал никога никой по-близък. Да, мога да го кажа, въпреки майка ми и баща ми, и въпреки които и да било роднини и близки. Той е. Нямам по-близък. И няма и да имам. И не ми и трябва. Казвал съм го хиляди пъти, той чете в мен, вижда, усеща, разбира, преди аз самия да съм го разбрал за себе си. И не само това. Не само той ми е най-близкия човек, аз съм също неговия най-близък човек, въпреки всички и всичко минало през живота му. Да, знам го и съм го видял хиляди пъти. И въпреки, че го знам отдавна, все още ми се свива стомаха като си го помисля. За толкова години все още понякога ми е трудно да си повярвам, че имах късмета човека, който обичам, да обича мен. И не само това. Той няма да си тръгне. Няма да ме остави. Няма да се появи друг по-значителен от мен. Знам го. Просто го знам, независимо как звучи. Познавам го, всяка частичка от него. Знам какво усеща. И затова тези очи са мои и на никой друг.

О, да, знам колко безкрайно сладникъв е този пост. Знам, че е имало и други подобни на него. Ще има и още. Защото понякога го забравям всичко това. И когато си го спомня, усещането връхлита с огромна сила. И заслужава да се опише, дори да повторя хиляда пъти едно и също нещо.

Да, в хубав период сме. Много хубав. И необичайно хубав, имайки напредвид моето желание за секс напоследък. Но не само това разбира се. Отстрани предполагам изглежда непонятно, но има нещо много безценно в това връзката ни да влиза в серии и в лоши периоди. Въпреки, че се нараняваме по един или друг начин. Когато дойде хубавия период, изпадаме в някакъв друг свят, друга вселена, в която забравяме всичко останало и с дни, със седмици съществувваме само един за друг, без да ни пука за каквото и да било. Нямам търпение да се прибере вкъщи, полазват ме тръпки, когато го гледам отсрани и виждам колко безкрайно красив е, потрепервам, когато си представям, че ме докосва, а когато ме докосне забравям да дишам. Вълшебно е. Вълшебно.

Да, в хубав период. Сините му очи ми се смеят насреща, докато пиша и вдигам поглед да го погледна. Не съм сигурен дали си мисли какво му се прави в момента или какво правихме преди да седна да пиша. Но знам, че си мисли за това как ме докосва. Преди да седна да пиша… Натиска ме към себе си, до степен до която ми се завива свят и не знам къде съм. Ръцете му около кръста ми продължават да ме натискат надолу към него и всичко става все по-осезаемо. Не  знам какви звуци издавам, не се чувам. Чувам него, който не спира да ми повтаря „Ивайло…“. Ако не беше твърде егоистино и нямаше да прекъсна и неговото изживяване, бих се оставил да припадна, за да се слея изцяло с момента.

Мислих да пиша още, но някой ми пречи с присъствието си да натискам правилните клавиши… 🙂

24.05.2013г.
Ив

Advertisements

2 thoughts on “Тъмно сини очи

  1. Напоследък пишеш доста позитивно. Дали това не е началото на ‘Светлият ъгъл на Ив’ ? Поздрави! Пишеш уникално. 🙂

    • Права си, благодаря, че си забелязала и че ти харесва как пиша, аз самия никога не съм сигурен доколко ми се получава. Колкото до светлия ъгъл… няма да изказвам надежди, за да не дръпна дявола за опашката, ще видим. 🙂 Благодаря отново, че си отделила време да прочетеш в блога. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s