Номерата на подсъзнанието

Мразя да сънувам понякога. Обясниха ми хиляди пъти как като жертва на насилие не трябва да пресирам спомена, а трябва да говоря за това, да споделям, да го повторя хиляди пъти и да го възприема, да свикна с мисълта, за да не се наложи да го преживявам наново всеки път, когато се сетя за това. ОК, да кажем, че са прави. И аз не се справям много добре с това. Но мразя когато подсъзнанието взима нещата в свои ръце и ми натриса всичко без да ме пита. И не разбирам защо когато се появи един такъв сън, следват безброй много след това. Нещо от рода на „като ще е гарга, да е рошава“? Много ми идват толкова рошави гарги наведнъж. Защото подсъзнанието ми го прави по гадния начин. Не само докарва спомените, така старателно подтискани, но ги омесва с някакви фантазии, които сънувам така живо, че през половината сън си мисля, че се случва наистина.

Сънувах, че са ме заключили някъде с Него. Случайно, нещо като заседнали в асансьор бяхме, но не точно. Случваше се сега. Не знаех, че съм с него, дори по-скоро в началото на съня беше друг човек, знаете как преливат сънищата. В началото само мълчеше и ме гледаше, а аз си мислех, че нещо не е както трябва, но това са си моите паранои. Знаех насън, че Водолея знае, че сме случайно заключени , обадил се е където трябва и съвсем скоро ще ни отворят. Насън се молех да стане преди да ми проговори. Попита ме дали имам огънче, аз казах, че не пуша. „Ха, че откога не пушиш?“ – ето при този въпрос в съня, човека се превърна в Него. Убеден съм, сигурен съм, че съм избълнувал нещо на глас. Не ми стигаше взъдух, натисках гърба си в стената, гледах в пода, не към него(аз и на живо не мога да гледам към него) и му повтарях, че вече не съм онова момченце. Не ме чуваше.

Веднъж бяхме на гости в друг квартал, уж за малко, стана много късно, а трябваше да си лягам заради училището на следвашия ден. Преди да успея да си отворя устата да настоявам баща ми да ме закара, той вече си беше предложил услугите. Имах чувството, че това е основната цел, заради която не пиеше по разни събирания, за да е готов на секундата да предложи да ме закара. Когато излязохме от апартамента го блъснах и му казах да ме остави намира. Почти ме довлачи до първия етаж и от там през една отключена врата, вероятно водеща към избите. Нямаше лампа, беше мръсно, не виждах нищо, усещах паяжини около лицето си. Бях на колене и си мислих, че дънките ми са нови и ще се похабят. Що за идиотска мисъл в такъв момент?! Но ясно помня, че си го мислих. После си мислих, че само трябва да започна да викам и все някой от входа ще чуе и ще дойде да види какво става, после ще извикат баща ми, който като разбере… Само да изивкам… Докато се навивах да го направя, той свърши.

Това беше и съня ми. Бях на колене, не виждах нищо, всичко, до което се докоснех, беше мръсно, и мислех че дрехите ми ще заприличат на нищо, Не точно изживяването беше същото, усещането. Помислих си пак да извикам, този път не за да чуе баща ми, а Водолея. Разбира се, понеже е сън, Той прочете мислите ми и каза въобще да не се опитвам, защото няма смисъл. „Кой според теб, ми каза къде да те намеря?“ – да, това беше отвратителното ми подсъзнание, което реши да ме накара да изживея нещата сякаш и Водолея има вината за всичко това. Сигурно съм се закашлял насън, защото се събудих, давейки се. Събудих и Водолея без да искам. Той ме питаше какво съм сънувал, аз си мислех само за последното изречение от съня ми и не можах да му отговоря нищо. На сутринта също едвам му говорих. Да, знам, че той няма вина, но моя мозък беше блокирал. Гледах в една точка. Чух го, че въздъхна няколко пъти и накрая каза „Ивайло, пак ли започваш?“. Не му казах нищо, докато не излезе от вкъщи. И съжалих, че не го направих в момента, в който чух колата да заминава. Цял ден искам да му звънна и да се извиня и нещо ми засяда в гърлото само като си го помисля. Да, пак започвам. А искам, много искам  да мога да говоря за това. Или не искам? Аз сам не се разбирам , не очаквам и някой, който ме чете, да го направи.

Ето, по един или друг начин споделих накякъв подтискан спомен. Не виждам наистина какво произлезе от това и как ми помогна.

10.06.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s