Влюбвам се

ноти
Не мога да ви го опиша. Чувството, когато се влюбвам наново в него. Случвало ми се е много, много пъти. Често пъти стигаме до ситуации, в които не само си мисля, че няма да се влюбя повече в него, а си мисля, че никога повече няма да го обичам и че никога не съм. Греша, винаги греша. В последните дни се прибира вкъщи и дори преди още да е казал „здравей“, хвърля каквото носи някъде из стаята и идва да ме целуне. И докато ме целува ме притиска толкова силно, сякаш цял ден си е представял как ще си дойде и ще направи точно това. Много е трудно да не обичаш някой, който цял ден е мислил за теб и си е представял как ще се прибере, за да те прегърне. Често си мисля колко неща може да постигне той, ако се съобразява само със себе си, харчи само за себе си, няма какво да го спира да пътува, да излиза, да общува, толкова много, колкото му се иска. Веднъж го попитах дали се е замислял за това какво щеше да бъде, ако не беше ме срещнал, какъв щеше да е животът му сега. Получих най-невъзмутимото „не“, ясно и категорично, на което не можах да не повярвам. И въпрос защо въобще би си мислил за това. Отговора е защото аз съм мислил за това и направо усетих как нещо ме пронизва като се осъзнах. Питах го, защото аз съм този, който е губил вяра във връзката ни. Той не е. Въпреки хилядите ситуации, в които сме си причинявали какво ли не. Той не е спирал да иска да е с мен.
Влюбвам се в него отново и си спомням как веднъж ми каза, че чак когато ме е срещнал и съм се пренесъл при него и разбрал какво е това спокойствие. Не се съгласих въобще. Ситуациите около нас са много по-често взривоопасни, отколкото спокойни. „Не това спокойствие.“, ми каза, „Спокойствието, че съм намерил човека, с който ще бъдем заедно и това, че разбираш начина ми на мислене.“ Знам какво имаше предвид под начина на мислене. Знам, че той осъзнава, че има проблеми, макар да не иска да го каже на глас. Знам, че той не иска да е така. И знам, че наистина мога само аз да го разбера, и да го оправдая. Защото той няма никаква вина, че това, което му се е случвало го е изкривило в някаква посока. И аз не искам цял живот да изпадам в дупки и депресии. И той не иска да губи контрол над гнева си. Но и двамата знаем, че това не е цялата палитра на истинското ни „аз“. И двамата виждаме отвъд кривите линии на другия. Затова е толкова силно, затова сме толкова много подходящи един за друг, защото знаем какво е да имаш криви линии, които другите не могат да разберат. Ако можех да върна времето назад, вероятно щях да направя така, че никой да не насилва мен и никой да не смачква от бой него. Логично е да направя това, ако имах такава сила. Но мисълта, че в такъв случай нито аз, нито той щяхме да сме това, което сме сега и може би дори нямаше да се срещнем, камо ли да се влюбим един в друг, направо ме ужасява.
Влюбвам се в него. Отново и отново. И секса напоследък е пренасящ в друго измерение, не заради физическото усещане, а заради мисълта, че съм с него, че той е с мен, заради мисълта, че единствения човек, който може да ме обича такъв, какъвто съм, е тук, и е мой, и е в ръцете ми, и диша на два сантиметра от мен, и е затворил очи, откъснал се е от света, и не иска нищо друго, освен да ме усеща. А преди малко повече от шест години бях убеден, че никога няма да имам късмета това да ми се случи.
И докато пишех последния абзац си мислих само как ми се иска да изпитам същото отново. И приключвам, защото усещам почти физически липсата на раменете му под ръцете ми.

27.06.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s