Хаотично

Не спирай, не спирай, моля те. Толкова е хубаво, когато си си ти, а аз не съм винаги виновен за всичко. Когато докосванията не плашат. Когато се усещам сякаш левитирам по време на секс. Когато те очаквам да се прибереш с нетърпение, а не със страх. Когато не съм нито повод за нерви, нито това, върху което си изкарваш раздразнението. Знам, че вероятно някой психолог би ми обяснил колко погрешно виждам нещата, но дори не мога да опиша чувството. Чувството, човека, който обичаш, да те е наранявал, а ти да си се надявал през цялото време, че там  някъде, изпод цялата агресия и мнителност, се крие онази негова същност, която знаеш че съществува, която е съобразителна, внимателна, нежна, обичаща. Чувството, когато въпреки уверенита на останалите, че това няма да стане, тази същност все някога да се появи отново. И да се задържи. Вече почти три месеца. Гледам в очите ти,  докато ръцете ти са някъде около кръста ми, ти казваш нещо смешно,  а очите ти преливат в усмивка. Няма никакъв помен от това, в което можеш да се превърнеш. Гледам те и имам чувстото, че сърцето ми ще гръмне, ще експлоадира от усещания по теб. Не ме интересуват проблеми, липси. Не ме интересува нищо друго. И съжалявам, че някога ме е интересувало. Мисля дори, че се задъхвам физически от усещане колко много те обичам. И ни най-малко не преувеличавам. И всичо ми е толкова хаотично, отнесено и влюбено, че това е най-подредения вариант на постта, който успях да напиша, правейки опити през последните две седмици. И знам, че никой не го интересува и че такива позитивни постове за любов не са интересни. Но това е всичко, което имам в сърцето си в момента.

Лъжа, има и друго. Има и страх, очакване, което ми присвива стомаха всеки път, когато се сетя за него. Знам. Познавам те. Все някога ще се върне и другата същност. И аз пак няма да си тръгна. Защото и след поредния период, в който ти ще бъдеш нервен, агресивен, контролиращ и параноичен, колкото и да е дълъг този период, накрая пак ще дойде това, което е сега. За нищо не заменям това усещане и мисълта, че пак ще се случи.

30.07.2013г.
Ив

Advertisements

One thought on “Хаотично

  1. Наистина ли си заслужава да преживяваш всичко останало, заради този уж хубав период, в който сте сега? Този хубав период трябва да е нормалното положение в една връзка, а не да го приемаш като някакъв изключителен бонус или награда. На човек направо му става страшно като ти чете някои от първите публикации. Мисля, че правиш грешка като криеш тези неща от най-близките си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s