Специален

Винаги съм знаел, че има някакво усещане между нас, което не може да се обясни. Че той ме разбира и че аз го разбирам по начини, които нямат никаква логика, но са факт. Ирационално, както каза той. Но факт. Стрелеца. Да, може би изгубихме връзка през годините, може би спряхме да бъдем така близки, може би спряхме да можем да си казваме какво изпитваме един към друг. Но аз не съм забравил, че той каза, че по някакъв начин винаги ще ме обича и ще бъда около него.

За последните шест години казах на някаква бройка хора за нещата, които ми се случваха като… дете или тийнейджър, никога не знам какво да напиша. Имам нужда да говоря за периода с насилването. Усещам го. Изпитвам някаква вътрешна нужда да кажа на някой какво точно се е случило и в същото време ме обзема ужас, когато заговоря за това. Всеки път, когато съм го казвал на някой, го започвах с надеждата, че споделяйки, ще се почувствам по-добре. Чувствал съм се понякога, до някаква степен. Но в общи линии накрая в мен винаги остава усещането, че не съм казал докрай това, което искам, че не са ме разбрали, че не са ме усетили. Обикновено хората се страхуват да ме разпитват, на някои просто не им се говори за това, други ги е страх да не ми стане зле от въпросите. И обикновено ми казват да разкажа и кажа, каквото пожелая. Аз имам хиляди неща на ум. Отварям уста да ги кажа, но през ума ми минават безброй притеснения. А как така ще споделям на хората толкова брутални неща и ще ги заставям да изказват съпричастност? А ако не им се слуша, ако питат от учтивост? А ако не ми вярват? А ако се отвратят от мен и подробностите, които искам да има разкажа, все пак аз съм насиленият, би трябвало да не искам да чувам около себе си за такива неща, камо ли да искам да ги разказвам? И така, обикновено им казвам една крайно съкратена версия, със спестени подробности и заменени наименования, която в някои случаи дори не загатва какво точно ми се е случвало.  И след като спра да разказвам, те спират да питат. И празнотата, усещането за недоизказаност си остава, а знам че на този човек не мога да говоря повече за това, по веднъж стига.

А Стрелеца… За всички 12 години, в които съм искал да говоря за това, никога не съм си представял по-точен начин да го направя. Той сякаш влезе в ума ми и усети всяко нещо, което съм изпитал. Не спря да ме разпитва. За периодите, за годините, за позите, за ситуациите, за него… С подробности. Отвратителни подробности, които никой не иска да чува, а мен ме е срам да кажа. Не спря да настоява, въпреки безбройните пъти, в които му казах, че искам да спрем. Не спря да ми казва „говори ми“. Не спря да задава въпроси. Най-точните въпроси. Зададени по най-бруталния, студен, информативен начин, въпросите, от които боли най-много, когато им отговаряш, но чиито отговори са ме задушавали 12 години. Накара ме да му разкажа за него. Да му кажа име, години и други подробности от живота му. На никой не съм казвал нищо конкретно за него. Казвам него, той, му, но не си позволявам пред никой да го обвържа с имена, години, конкретно описание. Стрелеца ме накара. Накара ме и да разказжа с подробности за няколко от пътите. Попита ме за точно тези съмнения, които винаги съм имал и аз. Накара ме да стигна до края. Така, както, убеден съм, само той може. И за първи път днес не усещам онова чувство  на заседнали в гърлото думи, които си умират да бъдат изречени, но си остават там. За първи път не се усетих сяккаш съм на километри разстояние от слушателя си и в ужас дали не съм прекалил с подробносите, и за какъв ще ме помисли. За първи път усетих някакво изпразване, отпускане, освобождаване. Единствено Водолея ме е карал да споделям толкова много, но никога толкова неща наведнъж, а подробностите за този който… тях ги знае само Стрелеца. За няколко часа той успя да ме накра да кажа толкова много, колкото не съм успял да кажа за 12 години на всички останали. И освен всичко друго, знам че ме разбра и усети всичко, което усещах, докато му говоря. И съжалявам, че чаках толкова много години, за да му го кажа.

Винаги съм знаел, че има нещо специално между нас. И сега вече никой не може да ме убеди в противното. Не ме интерсува с кой е, аз с кой съм, къде сме и колко често си говорим. Между нас има някаква подсъзнателна връзка, която никога няма да изгубим. Винаги ще го нося някъде в сърцето си. Той мен също.

07.08.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s