Вярвай ми…

Вярвай ми, моля те, вярвай ми…

Шест часа е. Събуждам се след поредния гаден сън. Легнах в четири. Не помня вече колко нощи подред не спя повече от 2-3 часа, понякога няма и толкова. Натресох си отново, и то дори не разбрах как точно, някаква сериозна дупка, която се опитва да избие в поредната депресия. Която обаче аз поне привидно натискам надолу, не й давам гласност и тя няма друг избор, освен да избие подсъзнателно. Може би защото го разказах на двама души за кратък период от време, може би прекалих с автохипнозите, може би възстановките, които правим с Водолея са твърде интензивни, може би прекалено рано и наивно си повярвах, че имам напредък. Не знам заради кое е. Но знам, че не искам да спя. Не искам да сънувам. Не искам да виждам никой насън, не искам да си спомням за нищо насън, защото там нямам никакъв контрол и не само не мога да спра да го виждам, когато поискам, а и сънуваното може да се доизкриви в толкова грозни неща…

Шест часа е. Аз не мога да дишам. Задушно ми е. Сърцето ме свива. Опитвам се да си изтрия от ума това, което съм видял току що. Плача, без да се усещам кога съм започнал. А Водолея спи до мен. Тихо и спокойно. Единственото, което искам е да го събудя и да го накарам да ме прегърне. Единственото. Но не мога. Хубавия период малко по малко си отива. Някой му налива съмнения в главата и въпреки всичките му опити да се бори със себе си, виждам как това бавно го изяжда от вътре. Не ме е ударил все още. Но разговорите са вече други. Разпитва ме. Казва ми, че няма да ми каже какво знае и откъде го, докато аз сам не му призная. Всъщност не са много нещата, които той не знае за мен. Тайните ми не са и актуални, те са за хора и ситуации, които отдавна ги няма покрай мен, и вече нямат никакво значение. Но тайните ги има. И аз не знам за коя от тях е разбрал. Ако знаех, че това ще оправи всичко, бих му ги разказал до една, каквито и да са последствията след това. Но това няма да оправи нищо. Ще го накара да ми вярва още по-малко, отколкото и сега. А как не мога да му обясня, че нищо от това няма значение, че никой не е способен да бъде по-важен за мен, отколкото е той. Тези тайни са просто слабости, грешки, опити да запълня някакви празнини, за които той всъщност не е виновен. Искам да можех да върна времето назад и да направя така, че той да ми вярва повече. За нищо друго не искам да връщам времето, само за това. А в същото време виждам колко много ме обича, без да ми вярва… Колко хора обичат, без да вярват на другия? Дори това е готов да преглътне. Нима мога дори да си представя, че мога да бъда по-значителен за някой друг? Знам, че всичко сме съсипали толкова много от самото начало на всичко. Но въпреки това винаги ми се е искало някакси от само себе си всичко да се оправи…

Въпреки всичко, той направи всичко възможно в последните месеци да се чувствам добре. и затова сега се опитвам да направя същото за него. Може да не признавам нищо, чакам да отмине, страх ме е да кажа, за да не кажа нещо, за което не знае. Но не е толкова от страх от реакцията му, а просто защото знам, че това ще е края нахубавия период. А така се надявам просто някак всичко да се размине и размие. Затова правя всичко, което поиска. Затова влизам по-рядко в интернет, затова почти не му отказвам секс. Затова и се опитвам да не му натрисам дупките си. Крия ги в себе си, смея му се и се правя, че всичко е наред. Може би усеща, че се преструвам, но дано усеща и че го правя, защото се старая да не го натоварвам, както непрестанно съм правил шест години.

И все пак толкова много искам просто да го събудя и да му кажа, че не ми е добре, че искам да ми вярва, че нямам никой друг освен него и не искам да имам, че имам нужда само от него и нищо друго…

Станах, работих, чаках го да се събуди. Когато отвори очи, още сънен, явно в момента не си спомняше за нито едно от последните търкания. Погледна ме, усмихна се и ме попита защо съм станал толкова рано. В момент всичко лошо ми се изпари от ума ми, исках само да го целуна. Той рядко очаква инициативи от мен и след като отидох в леглото, и го целунах, очите му бяха още по-усмихнати, макар и още сънени. И влюбени. Влюбени в мен. Само да можеше и да ми вярва…

16.09.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s