Да се пръсне…

Винаги съм искал да  мога да казвам на хората какво ми е. Да мога да казвам, че не ми е добре, че ми се плаче, че ми е сдухано и само искам някой да ми каже няколко хубави думи. Не се научих как се прави това. Вместо това мрънкам, повтарям идиотски, че всичко е наред и се моля, и надявам, някой да се досети, че всъщност не е така. Никой не е длъжен да се досеща. И винаги да ме усеща. И да ми подава ръка, без да знае, че имам нужда.

Последните дни бяха кошмарни. Кошмарни. Дори не ми се започва да разказвам. Не знам откъде. А хората, които по принцип тормозя с глупостите си, не бяха около мен тези дни. Не са и длъжни да бъдат. И аз ще ги обичам винаги, дори когато не са наоколо.
Ще обичам и Водолея. Каквото и да направи, както и да го направи. Но точно сега ме е страх да го погледна, да го докосна, да кажа дума. Въпреки, че не спирам да си представям как ме прегръща. Но сега нещо ми стяга сърцето. Физически не говоря метафорично, и от няколко дни едвам си движа дясната ръка от постоянни изтръпвания. Знам че вероятно е от последната травма на гърба. Но понякога много ми се иска да е нещо наистина свързано със сърцето. И то просто да не издържи, да се пръсне. И да приключим с всички проблеми и притеснения. Днес наистина не ми се живее. Но съм прекалено страхлив да умра.

28.09.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s