Водолеи и спасители

Знам, че треперя. И знам, че това го дразни. И колкото повече си го мисля, толкова повече треперя. Отдавна не беше ми се случвало така. Притръпнал съм. Не го моля да спира, когато ме удря, оставям го да приключи, без никаква реакция, без да се дърпам, без да говоря. Понякога си мисля, че е по-добре така. Но не и последния път. И бях забравил колко много боли да му се моля да спре и то йда не спира. Боли повече, отколкото самите удари. Особено, когато не мисля, че в действителност с нещо съм виновен, но не мога и не мога да го убедя, че това не е така. Знам, колко му се отразява миналото му и колко го дразни това, че макар и минимално, моето семейство се интересува от мен, а неговото въобще не се вълнува от него. Знам колко много го боли от всичко това. Знам, че съм най-близкия му човек, единственото му семейство, и когато си мисли, че съм го предал, света му се срутва, причернява му и той не знае какво прави. Знам, че сам съм направил така, че да не ми вярва за много неща.

Знам. Знам всичко. Но има дни, в които колкото и да го обичам, не ми става добре от него. Треперя, с гръб към него. И той се опитва да бъде мил, като прокарва пръсто по гърби ми бавно и ме пита как съм. Знам, че ме обича, знам, че съжалява. Но в главата ми е самото сцената от преди малко, когато му се моля да спре, а той ми казва да млъкна. Знам и че тази сцена ще ми изчезна от главата съвсем скоро и довечера пак няма да мога да заспя, без да го усещам до мен. Но сега не искам да го усещам, не искам да ме успокоява. Не искам да ме пипа, защото така треперя още повече.

Искам Иън. Да, Иън е най-голямото ми спасение напоследък, макар че се опитвам да не му разказвам какво се е случвало вкъщи, достатъчно съм му разказвал какво ли не досега. В момента изпитвам по-голям ужас не от това дали Водолея ще ме удари пак скоро, а дали ще мога да вляза довечера в скайп и дали разговора с Иън ще мине добре. Защото понякога той ме спасява от всичко, но когато не ни се получи, тотално се сривам.

Искам да имаше някаква паралелна вселена, само за да може за малко да погледна какво щеше да е между Иън и мен, ако някога, някъде можехме да сме заедно. Но и начина, по който го имам сега, не го заменям за нищо.

03.11.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s