Хареса ти

Предупреждение – този разказ е изцяло за секс и е твърде описателен, за хора, които не си падат по директно казаните неща.

Нежно. Много нежно и бавно. От онова безкрайно, бавно нежно, когато всичко наоколо ти се размива и усещаш само човека до теб и в теб… Онова нежно, което понякога не мога да понеса. Което ми напомня, че нещо не е както трябва. Което ми напомня, че рядко ми се случва да е толкова нежно и за моята психика е в повече да прави сравнения между нежното, това, което получавам по принцип, и това, което съм получавал някога. Знам, че всичко е само в главата ми и сам правя така, че да ми действа зле нежния секс понякога. Знам, че мога да направя така, че да мога да му се наслаждавам. Знам. Но искам ли… Колко не на място се чувствам, докато го правим така?

Явно много не на място, защото този път не мога да се преборя със себе си и да се оставя на движенията му, без да реагирам. Обикновено той сам усеща, че нещо не е наред и спира. Сега аз спирам. Измъквам се изпод него и сядам на ръба на леглото, с гръб към него, чакайки реакция, защото знам, че това може и много да го вбеси. Чувам тежко въздишане и усещам ръка на гърба си, и някакво набързо смотолевено „Всичко е наред.“ – явно този път ще ме разбере. Всъщност знам, че има пъти, включително сега, когато той прави всичко възможно да е нежно и да ми хареса, и искрено съжалява, когато не се получава.
– Това заради рождения ден ли е? – той е вече седнал зад мен и говори до ухото ми. В гласа му има усмивка, опит да закара настроението в друга посока. Скоро имам рожден ден и говорихме на шега, че вече не пораствам, а остарявам на рождените си дни. Успявам да му върна някаква усмивка. – Нали знаеш, че няма значение на колко си, когато и да те погледна, виждам онова 17-годишно детенце, което го беше срам да си каже името, когато се запознахме.
Може би звучи като комплимент. Но не е. Казано е с усмивка, но е самата истина. А защо е лошо? Водолея умира да ме вижда така, като онзи 17-годишния, който бях, когато се запознахме. Не защото съм изглеждал по-млад, по-малък или по-красив. А защото бях свит, плах, мълчалив, неуверен, нестабилен, беззащитен, лабилен, травмиран, имащ огромна нужда от някого, тийнейджър. Не знам доколко сега не съм все още такъв. Макар че все ми се иска да вярвам, че съм преодолял донякъде себе си. Но това иска да вижда той, онова момченце, което има болезнена нужда от него и не може да диша само. Знам, че така му харесвам повече и се чувства по-силен и уверен. А лошото е, че и аз харесвам, когато ме вижда така, и напълно доброволно се оставям да бъда контролиран на всяка крачка. Харесва ми да бъда в ролята на жертва. Знам, че всико, което ми се е случвало, предполага друго, изпитвам срам, че искам да е така. Но искам да е така. Да съм безпомощен и слаб в очите му, и да завися, и разчитам на него.

Казвал съм неведнъж, че Водолея често ми чете мислите или просто вече дотолкова сме свикнали един с друг, че се разбираме по движенията на тялото. Докато ми се усмихва, ме бута по гръб на леглото и слага ръцете над главата ми, като ги държи с една ръка. Другата прокарва надолу и накрая вкарва два пръста в мен. Задъхвам се, дори не разбирам как се озоваваме толкова бързо в тази поза и кога сменя усмихнатото настроение с доминантното. Но понякога това не ми пречи. Напротив… Усещам как сам се движа около пръстите му и дишам по-учестено, докато лицето му е на сантиметри от моето.
– Искаш ли да ме целунеш?
Това е единствената мисъл в ума ми в момента. Искам да го целувам, докато ми се завие свят и не трябва да си поема въздух. Понякога, когато ме усеща така, го обичам още повече. Той стои пред мен, на разстояние, на което не мога да го целуна и се усмихва. Не му отговарям, само дишам тежко.
– Много ли?
– Много.
Трябва да видите колко самодоволна гледа в такива моменти. Но дори това ми вляие.
– След малко ще те пусна и ще се изправя. Като те пусна, се изправяш веднага и започваш да ме целуваш. И няма да спираш, докато аз сам не се дръпна. Каквото и да ти правя, каквто и да усещаш, дори да искаш да питаш нещо, или да искаш да издаваш звуци, няма да спираш.
Дори тона, с който го казва, ми действа. Да не говорим, за идеята, че той явно ще прави нещо, което ще ме кара да искам да спра. Идеята, че може и да не се справя с това, което иска, дори това ме възбужда. И докато ме гледа право в очите, той се навдига от мен и сяда. Бързо се изправям и аз, сядам в него и започвам с нетърпение да го целувам. Почти настървено. Усещям пеперуди в стомаха си, тръпки по цялото си тяло. Усещам го, че се усмихва.  И тогава започва да се наглася така, че да ми го вкара. Целувайки ме. Знаейки, че първото вкарване винаги ме заболява и издавам звук, дори да е внимателно, а той не се кани да го направи внимателно. Усетил какво става, дишам по друг начин, но той не спира, макар че разбира колебанието ми. Продължава да се наглася и накрая успява да го вкара. Рязко и докрай. За шестте години, в които сме заедно, сме правили много неща. Понякога контрола ми се губи, но понякога тренировките дават резултат. Присвивам очи, разтрепервам се, но не спирам да го целувам, докато го вкарва. Когато е вътре, той се дръпва. Усмихнат. Доволен. И ме гледа, докато аз дишам задъхан.
– Давай.
Очите ми гледат въпросително, макар че познавам този тон, той е тих и равен, но не търпи вазражения. И двамата знаем, че аз не съм добър в това аз да съм активен с движенията, и рядко ми харесва аз да задавам ритъма. Но той ме гледа все така неумолимо и повтаря с по-твърд тон:
– Давай!
Започвам да се движа върху него, знам колко неравномерни са движенията ми и не се получава както би трябвало, но и знам колко го възбужда да ме кара да правя неща, които не обичам да правя.
– Гледай ме.
Това да го гледам, допълнително нарушава ритъма ми, но изражението му ми действа много сериозно. Знам как се чувства, като контролиращ и владеещ положението и мен. Това възбужда и двама ни. Рязко той се навдига, бута ме назад, но не да легна, а да се облегна на ръцете  си, докато съм седнал със свити колене, но разкрачен. Намества се под мен и започва да се движи в мен. Бързо, рязко. С едната си ръка ми го хваща и я движи в същия ритъм. И двамата знаем какво достига в тази поза и какво докосва в мен. Не след дълго нацелва бутончето и на мен ми трябва по-малко от минута, за да свърша, а малко след мен го прави и той, в мен. Може би ви изглежда прекалено това с почти едновременния оргазъм, но не е нещо необяснимо – аз не мога да се контролирам, но той себе си  – да, и когато аз се празня, а той в същото време е в мен, усеща едни мои конвулсии около себе си, които го стимулират, и на които той се оставя, за да свърши. Едвам дишам, едвам виждам, ръцете и краката ми треперят, дори усещам, че ми премалява. Той се навдига, изважда го внимателно, прегръща ме и двамата лягаме на леглото, почти без никакви сили, без въздух, без думи. Усещам, че ме гледа. Поглеждам го, целувам го и му се усмихвам. А той се усмихва още повече:
– Хареса ти.
Хареса ми. А тона му е щастлив от констатацията и ме накара да си припомня колко не в ред сме всъщност ние двамата. Защо ли? Първо – хареса ми. Но той нямаше представа дали ще ми хареса. След като се провалихме с нежния опит преди това, просто го направи така, както му харесва на него. След като аз съм толкова труден за задоволяване, защо да не направи нещо за себе си. А това, че по една случайност и на мен ми хареса този път, е щастливо съвпадение, което той констатира с удоволствие.
Второ – хареса ми. Не знам и не разбирам логиката на това, човек, който е бил насилван, да се възбужда от грубо отношение в секса и да се разплаква от нежното. Да понася трудно нежността, а грубото да го кара да се задъхва от желание. Срам ме е, че съм такъв човек и че това, което твърдя, че ме е съсипало, унижило, ме е изкривило дотолкова, че да се чувсвам на място, само когато някой друг се опитва да ме контролира и унижава.

07.11.2013г.
Ив

Advertisements

2 thoughts on “Хареса ти

  1. Може би ще ти се стори интересно- A dangerous method (филм, 2011г.).
    Като станеш по- силен от болката си, ще искаш и нежен секс, а може би не- но тогава ще е въпрос на предпочитание 🙂 (хъг)

    • Това е филм, който се каня да гледам от доста време, защото е с един от любимите ми актьори, явно вече е крайно време да го видя. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s