Шоколад

coffee mug spillВлизам в колата с надеждата за усмивка и „добро утро“. Не знам откъде у мен се е насадил този оптимизъм. Напълно необоснован.
– Какво е т’ва кафе? – това е вместо „добро утро“. Погледа е през очила, тонът – равен и отвратителен. Не пия кафе, той го знае.
– Не е кафе, шоколад е. – понеже не пия кафе, често всякакви сладки напитки ми влияят ободрително.
– Аха, някакви безсънни нощи?
Знае, че няма да му отговоря на това, знае че нощите са безсънни и знае, че не е заради това, което той предполага във въпроса си, а очакването е да се защитя, от което да тръгне някакъв спор. Но аз не го правя. Което знам, че може да го вбеси още повече. Но него и мълчанието го изнервя.
– Така ли е!?
Резкия тон ме стряска, не винаги го очаквам.
– Знаеш, че не е така. – аз самия едвам се чувам.
– Къде ходи снощи в седем вечерта?
Равния и гаден тон. Аз не блестя с някакъв умствен капацитет, но мозъка ми набързо премисля идеята на изминалата нощ, която прекарах в хотел, поради изтъкнати от Водолея причини, които, сега разбирам, че са били напълно измислени. Не че и това не ми мина през ума, но реших, че съм параноик. Всичко е било просто една проверка. Как, кога, с кого и дали ще си позволя нещо, мислейки, че съм сам. От шест години съм подлаган редовно на такива проверки, ако някой мисли, че за толкова време спира да те боли от липсата на доверия – не е вярно.
– Отидох да си взема нещо за ядене.
– Нещо за ядене!?
– Да, в хотела няма ресторант.
И шамарите не ги очаквам понякога. Понякога са ми ясни, понякога – въобще. Понякога просто не уцелвам точния момент, в който ще го направи. Този път не уцелвам нищо, явно твърде много ми се спи, за да имам някакви усети. Изпускам шоколада в краката си, колата и дрехите ми не приличат на нищо. Нищо от това не интересува Водолея.
– До хотела има супермаркет, а насреща – дюнери. Ти къде отиде?
Знам, че каквото и да кажа от тук нататък, няма да уцеля правилно изречение.
– Центъра.
– Центъра? Ако съм искал да ходиш в центъра, шях да избера хотел в центъра!
– Не ми се ядяха дюнери.
– Не ми говори глупости, Ивайло! – този път удара го отнася таблото на колата, но знам, че то няма да ме замести за дълго. Аз съм се свил на седалката и неволно извръщам глава навън. На улицата сме, някаква жена от тротоара гледа към нас. – Какво прави един час на центъра?
– Може би не трябва тук да… – той проследява погледа ми и вижда жената. Но вече е в състояние, когато нищо не го интересува, освен да изкара яда, който е насъбрал.
– Остави това на мен и отговори на каквото те питам.
А аз дори не знам, че съм бил цял час в центъра.
– Не знам… Купувах си пица.. Разхождах се.. Нищо не съм правил.
– Разхождал се… Той погледна през своя прозорец и въздъхна, като някой дълбоко разочарован от възпитаника си учител, като какъвто си мисля, че ме възприема понякога. – Защо, имаме всички тези уговорки, като не спазваш нито една? Защо ми казваш, че ще ги спазваш, когато нямаш намерение да го правиш? Може ли да ми се сърдиш, че съм прочел нещо в скайпа ти, когато ти не правиш нищо от това, което искам?
Защо имаме уговорките –  за да спрем да си крещим, за да има мир вкъщи, за да дишаме спокойно и да не се дебнем, и разпитваме на всяка крачка. Защо не ги спазвам – защото половината намирам за безумни и идиотски, плод на неговата параноя. Защо се съгласям на тях – защото не мога да му кажа, че ги мисля за безумни, защото трябва да му докажа, че може да ми вярва, а според него това е начина, защото… Най-вече защото, когато съм се съгласявал, съм искал просто вече да ме остави на мира и всичко ми е изглеждало по-приемливо от тормоза, на който ме е подлагал в момента.
– Съжалявам. – а не съжалявам в момента, но не знам как да му го кажа.
– Не съжалявай, Ивайло, просто спри да го правиш. – тонът му отново е равен и спокоен. И у мен се заражда надежда, че може би този мой гаф ще премине през ума му бързо и малкия ни скандал в колата, ще бъде достатъчен, за да ми покаже грешката ми и ще можем да продължим с един нормален почивен ден, който ще прекараме заедно в мързеливи, съботно-неделни занимания. Както казах по-горе, оптимизма ми в този ден е напълно необоснован.

11.11.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s