След 10 години

Как се виждам след 10 години. Това ме попитаха вчера. Как се виждам… Не се виждам. Удивен съм, че успях да стана на 24. Никога не съм мислил, че ще стана на толкова много. Винаги съм бил убеден, че нещо – аз, някоя болест или някой, който не знае как да си изразява желанията към мен, ще ме довърши много преди това. Затова не се виждам след 10 години. 34 ми се струва безумна цифра. не мога дори да си представя, че някога бих могъл да бъда на толкова. Не е предназначено за мен да бъда на толкова. Правя си планове за деца, но кого да залъгвам, няма да стане. Аз самия съм си дете. И не мога да си представя да съм друг. Ако и някога да съм имал желание да се развивам, да се оправям, сега искам да си остана точно така – плах, уязвим и разчитащ на някого. Да, по-лесно ми е така. Да, обичам да се изживявам като жертва. Не, не ви карам да ме разберете или оправдаете. Не ме интересува колко нищожен изглеждам на някого. Аз съм изпаднал в собствените си очи, повече, отколкото който ида било друг. Не знам дали има по-голямо падание от това. Но на мен ми харесва да съм там, долу. Смачкан, изпотъпкан, заобиколен от хиляди демони, без грам светлина. И никой не ми е виновен, че съм там. Нито някой, който ме е наранявал, нито някой, който не е съумял да ме разбере. Аз сам съм избрал да бъда и да остана там.

Но подобно нещо не се вързва с възраст 34. Дори може би 26-7 са вече много за подобно поведение. Така че не се виждам след 10 години. Не се виждам и след 5. Две-три години най-много. Все нещо или някой ще се погрижи това да се случи.

15.11.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s