Чакам сняг

В разказа се споменава за секс.

Вали. Засега дъжд, чакам сняг. Не спя, а трябва, ако не искам и утре да се свлеча накъде, заради главоболието и световъртежа. А той спи. По корем. Главата му гледа на другата страна, а ръката му е върху мен. Преди час го изнудих, вместо да спим, да правим секс. Такъв секс, който по принцип ми идва труден за преживяване понякога. Бавен и нежен. Внимателен, с безбройни докосвания и допирания. Когато съм замаян от лекарства и от лошо здравословно състояние го понасям този тип секс, дори се отнасям някъде, където не помня кой съм и какъв съм. Малко е като усещането да правиш секс пиян, напушен или насмъркан. Левитиращо. Забравям и той какъв е понякога и на какво е способен. Накарах го да не се отмества, когато свърши, да остане в мен. Да се усетя колкото се може по-дълго по този начин негов. Заспахме така. Събудих се, когато той се завъртя насън и легна по корем. С ръка върху мен. И аз не спя и си преповтарям всяко движение от преди час. Както правят хората, които наскоро са се влюбили. Дали е защото в последния месец рядко беше толкова внимателен с мен или е защото още съм влюбен в него? И двете. Винаги ще са и двете, въпреки, че би трябвало да се взаимоизключват. А сега спирам дотук, за да не го губя ценно време и да продължа да си преповтарям на ум, докато още вали дъжд и се отнасям някъде другаде, мислейки за нас.

26.11.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s