Невъзможно „не“

Не си усещам сърцето. Хем бие бързо, хем така се е свило, че едвам го долавям. Когато си поема въздуха, сякаш нищо не стига до дробовете ми. Ръцете ми са изтръпнали. Ушите ми бучат, стомаха ми е свит на хиляди топки. Вървя след теб и усещам някакво почти физически осезаемо притегляне, когато погледна гърба ти.
Стигаме. Спираме и ти отключваш вратата, влизам у вас за първи път. Влизал съм у един мъж, този който ме насилва като малък и този, за който 15-годишен реших, че е единствения човек, който би искал да е с мен и ако някога искам да имам връзка, то може да е само с него. Влизах у тях с погнуса и отвращение. От себе си и от това, което правя. Но не си и помислях тогава, че някога ще вляза у някой друг с други чувства и емоции.
Влизам вътре. Ти ми показваш някакви стаи. Не ги виждам, не те чувам какво обясняваш. В главата ми е само разговора ни от вчера и това, че трябва да ти дам отговор искам или не искам да рискувам да започна връзка с теб, имайки предвид, че съм още малък и може и нищо да не излезе на финала. Отговора ми е „не“. И не защото не искам да съм с теб. Не знам дали нещо друго искам повече. Но това, че може и нищо да не излезе ме ужасява. Не знам как бих могъл да понеса да се разделя с теб. Мога да понеса никога да не съм бил с теб, но не и да се разделя с теб. Едно е да те наранява някой, от който изпитваш ужас, друго е да те наранява някой, който гледаш с обожание.
О, да, имам представа колко неуверен и уплашен ти изглеждам. И вероятно съм пребледнял, защото така ужасно много ми се припада. И точно когато на ум преговярам репликата, с която да започна, ти ме натискаш до стената и започваш да ме целуваш. Обсебващо. Поглъщащо. Отвличащо. Целуваш ме, едната ти ръка е зад врата ми, а другата на кръста ми. А аз… Аз не съм на земята. Понесъл съм се някъде. Не съм на земята, в  смисъл не просто не стъпвам на пода, ами не съм на тази планета. Нищо не остава в ума ми – насилвания, подиграваши се съученици, невъзможността да си говоря с нашите, страха ми от общуване, нищо не е вече там. Само ти. Единствено ти.

Обичам те. От онзи момент, когато ме целуна за първи път. Обичам те и ако не беше ти, може би днес нямаше да съм тук. Обичам те и не ме интересува колко си ме наранявал впоследствие и какво може да си ми причинил емоционално и физически. Знам от какво ме извади. Обичам те и когато си така смачкан емоционално и физически, чувствам че не мога да те спася така, както ти спасяваш мен, и това ме убива. Обичам те. И както ми казаха веднъж, ние сме родени един за друг. Винаги ще бъда с теб.

19.12.2013г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s