Не искам да намразя него

Отварям очи. Някъде на земята съм. Знам, че не съм припаднал за дълго. Но съм припаднал. Защото той ме блъсна и този път главата ми нацели ръба на вратата. Отварям очи и го виждам отсреща. Стои и ме гледа. Не е направил дори крачка към мен, за да види как съм. Стои, едва ли не решен, че този път ме е довършил, и няма смисъл да се приближава, няма смисъл да види дишам ли, няма смисъл да се обади на някой… Просто стои и ме гледа, на метри от мен. А аз имам нужда само и единствено от това той да бъде нормален. И всеки път съм го получавал, след като е прекалил. Не и този път. И този празен поглед, тези метри разстояние, не мога да ги изтрия от ума си. А се случиха много неща в последните дни, които ще преглътна и съм ги преглътнал дори в момента, в който са се случвали. Двете буквално озверявания, когато не го интересуваше с каква сила и къде удря… Синьото на лицето ми… Секса, който ме върна 10-12 години назад и ме накара да се почувстам като все едно бях с онзи… Крещенето… Обидите… Нощта, в която спах в колата… Чашата, издърпана от ръката ми, пред най-близките ни приятели… Всичко това мога да го преглътна. Но не и този поглед, на който не му пука за мен.

Не мога да си спомня колко пъти са ме питали защо не съм се разделил с него. Хората, които знаят. И днес не знам какво да има кажа. Нямам повече сили за това. Не мога без него и не знам как ще дишам без него, но просто не мога вече… Той е единствения човек, от който не искам да се отказвам, но не мога вече. Не виждам нищо без него, но не виждам и как ще продължим. Вероятно и аз обърках, много пъти, на хиляди места, вероятно аз съм допринесъл много повече за всичко това… Но не знам вече как, не знам.

Не спя вкъщи. Не спя въобще. Мисля по цели нощи. Той звъни постоянно. Появява се постоянно. Плаче. Сигурно никой няма да ме разбере за това колко много ме боли, когато го виждам да плаче. Идва ми се застрелям заради решението, което се каня да взема. Но не знам какво друго да направя. Да умирам до него или без него… Поне един от нас да беше малко по-нормален… Ще намразя себе си, ако го направя. Но не искам да намразя него, когато спре да му пука за мен…

19.03.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s