I don’t know how to give up on you…

I hate it how much I need you… Никак, ама никак не е лесно да скъсаш с някой. Дори той да е бил на ръба да приключи връзката ви по друг, много по-фатален начин. Не е истина колко силно го обичам… И не така умряло, заспало и примирено, както правят хората след седем години връзка. Обичам си го. Все едно съм го срещнал вчера. И в същото време все едно съм го познавал винаги. Ще ми хареса да съм сам и да разполагам със себе си, и бързо-бързо ще реша за раздялата. Така ми казаха преди няколко дни. Нищо подобно. Криво ми е, че спя сам, че не мога да му разкажа някакви неща. Не виждам нищо напред без него, нищо…

И в същото време знам, че няма да спре. Да удря, да контролира, да забранява. Няма да спре. Може да спира за малко, но никога завинаги. А защо това не може да ми е достатъчно да скъсам с него? Вбесявам се, че се побърква да ме търси в момента и не ме оставя да помисля на мира. Но истината е, че ще откача, ако не го прави. Имам нужда не само аз да съм с него, а и той да ме обича и да ме иска.

Не знам как да се откажа от това, което обичам повече от всичко. Знам риска, знам, че някой ден може и да не доживея края на скандала. А какъв е смисъла да го доживявам, ако няма да съм с него? Знам, че звучи идиотски и пресилено. Не е пресилено. Той е част от мен. Онази част, от която ме боли най-много. Но е и най-близко, до това, което съм всъщност.

А каква каша е в главата ми… За всичко разчитам на него, как да взема такова решение сам…

21.03.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s