Хриз

В света живеят едни такива хора, разкошни и прекрасни, които могат с нещо минимално да те накарат да се чувстваш обичан и значим, без да си го заслужил. Хризчето е една от тези хора. Това е Хризеида, за която писах преди време и обещах да пиша повече, но днес тя ми е толкова мила, че е просто Хризче 🙂 . Не разбрах нито кога, нито с какво точно съм я спечелил, но  знам, че на нея винаги мога да вярвам и разчитам, а в нейните очи се виждам винаги няколко идеи по-стойсностен, отколкото съм. Именно затова често изпитвам вина, че й се наложи да се занимава с мен, с глупостите около мен, с невъзможнността между нас да се случи това, което тя иска. Но ще излъжа, ако кажа, че в представите ми с нея не стигаме доста далеч и понякога ме гризе някакво любопитство дали наистина щяхме да стигнем до там, ако бях дал на тази връзка възможност. Едва ли. Но поне в началото щеше да ни е хубаво, докато опитваме.

Хризчето днес ме покани да бъде една от важните личности в много важен за нея ден. Отказах. Не ми е там мястото, а и не искам да я карам да изживява нещо наново. Не че съм толкова незабравим, но аз явно й допадам не по-малко, отколкото тя на мен. А тя за мен е много специален човек. С разсъждения на светлинни години от разсъжденията на хората около мен. Не, не е нито по-напреднала, нито изостанала. Просто е различна. Вижда и  чувства по друг начин. Не слага рамки, експериментира, не се отказва, не се страхува, и въпреки всички разочарования, през които е минала, продължава да бъде наивно добра, дори когато й е ясно, че отсреща ще я излъжат. Тя ме прие такъв, какъвто съм, влюби се в това, което съм, със слабостите и странностите ми. А нейните слабости и странности са подобни на моите. И затова ми е толкова лесно да бъда около нея.

Най-трудното с Хриз беше да й кажа, че трябва да спрем и че не мога да й дам това, което иска. Не това, което тя ми казваше, че иска, а това, което наистина искаше. Обичам я по един странен начин, и като влюбен в нея, и като приятел, и като човек, който я уважава и се радва на уважението й. Ако не бях толкова изкривен, ако бях останал с тази сексуалност, която според мен ми е била вродена, а не с тази, която по-късно съм придобил, може би тя щеше да е човека до мен.

Помня, когато я видях за първи път, преди близо три години. И от този спомен се сещам, че при нас не е само емоционално, а има и химия. Помня с какво беше облечена, как беше вързана косата й, как стоеше с гръб към мен и се обърна поне 5 пъти да ме погледне. А аз я поисках физически тогава, което за първи път ми се случваше толкова осезаемо с жена. Момиче, тя беше далеч от възрастта на жена тогава. Още е, за мен.

Искам да е щастлива, по всички възможни начини. Но някой ден, когато я видя, че се е отнесла в някакво безумно влюбване в някой друг, който може да бъде с нея както трябва, ще ми загорчи съвсем малко, че вече няма да съм единствения специален за нея,

24.04.2014г.
Ив

Advertisements

2 thoughts on “Хриз

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s