Друга част от теб

Духа вятър. Отвратителен. Няма хора по улиците. Най-доброто възможно време днес. В парка сме, на една скрита пейка, но и без това няма никой друг наоколо. Той е седнал, облегнат назад. Аз съм седнал в него. С лице към него. Ръцете му са на кръста ми. Говори нещо и гледа към реката. Не чувам. Гледам го. Добре е. Изглежда добре. Звучи добре. След период, който му се отрази зле и психически, и физически. Рядко съм го виждал такъв. Признавам, че за момент се поддадох на подозрения и се зачудих това ли е човека, с който съм и искам ли да съм с него. Кратък момент. Странно е как това да го видя слаб и да усетя, че накрая съм все още така силно привлечен от него, както и когато е бил в пълен контрол, ми докара едно ново гъделичкане в стомаха. Не съм си въобразявал никога, че той е железен човек, без нужда от това да се срине понякога. Защо за толкова години не се е сривал обаче? Сривал се е. Но тогава се е чувствал длъжен да остане силен и да не се показва слаб. И тогава, за да запази силата си, е превръщал слабостта в агресия. Към мен най-често. Но този път до агресия не се стигна. Не защото не му дойде отвътре, а защото той ми обеща и не можеш да си позволи да си наруши обещанието. Видях, много добре видях колко усилия му костваше това и как без малко не загуби себе си. Но се удържа, защото явно му е по-важно да не загуби мен. Да, припявайте сега в хор, че никога не е късно да ме удари пак. Мислите ли, че това има значение за мен в момента?

Всъщност той загуби донякъде себе си. Потъна в някаква дълбока дупка, която го разболя и психически, и за момент мислих, че или ме лъже, и го имитира, или още по-лошо – че няма да мога да му помогна. Не знам дали му помогнах. Опитах се. И днес той е добре. Заради себе си или заради мен  – не знам, вероятно и заради двамата. И докато ми говори нещо виждам някаква промяна в погледа му. Очите ли му са по-меки, лицето ли е по-спокойно, но виждам част от него, която досега я нямаше…

– Въобще не ме слушаш. – смее се, докато ми го казва.

– Гледам те.

Той се засмива пак, ръцете му влизат под тениската и минават по гърба ми. Бута ме към него надолу и започва да ме целува. Ръцете ми са около врата му и не искам дори да си представям минутите, в които няма да го усещам как се докосва до мен. И стомаха ми се свива отново.

И целия свят да бях обърнал, нямаше да намеря някой, който да успее да се превърне в толкова голяма част от мен. Никой и нищо не обичам повече от него.

07.06.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s