Толкова ли е лошо да ми се иска?

Понякога е много лесно да те смачка човек, който нито иска да го направи, нито съзнава как го прави. Убеден съм, че мога и сега да те накарам. Не, не Водолея. Друг, който има почти същата власт над мен. И който също като че ли не разбира какво може да постигне с нея. Убеден, че може да ме накара, да ме предразположи към нещо, което първоначално не съм искал. И аз съм убеден, разбира се, че е така. Винаги може да ме накара. Общо взето това правят голяма част от хората около мен, карат ме да заискам нещо, което не съм искал. Аз знам, че той ме обича и не е направил нищо с цел да ме нарани някак. И знам, че съм лесен за контролиране и манипулиране. И никой не ми е виновен за това. И все пак ме заболя. Не знам, защото някой го каза или от факта, че аз дори не съм разбрал кога ме е подтикнал да направя нещо. Толкова съм податлив, че дори вече не знам кое е моето собствено мислене и кое е дошло от някой друг.

Прииска ми се да направя едно конкретно нещо днес и да забравя къде се намирам. А и точно днес ми липсва някой, който сам си отрязах от живота. И знам, че нямаше друг начин, но на моменти не мога да си го простя. Защото по някакъв начин съм го обичал и винаги ще го обичам. Защото още помня онзи момент, когато го видях в онази дискотека и как имах чувството, че съм спрял да дишам за часове. Защото още помня гласа му. Защото… Не мога да се събера днес, не знам какво се случва, разпаднах се милиони пъти. Защото както и Водолея каза, между мен и Стрелеца има някаква необяснима, много особена и много силна връзка, която плаши, с начина, по който ми се отразява. Така и не разбрах как точно се отразих аз на Стрелеца и дали някога ме е искал толкова силно, колкото аз него. Но знам, че му се отразих някак. Поне за малко. Поне в нещо. Но аз просто знаех, че няма да издържа. Умирам за всичко, което е, но няма да издържа на всички странности. И знам, че нямаше друг начин, и все пак няма да си простя никога как изчезнах от него.

А Иън… Колкото и от каквото и да ме е заболяло, Иън ми е като слънце. И само мисълта да не е около мен ме ужасява. Никога и за нищо на света не искам да го губя. Аз знам, че не е мой, и аз не съм негов. Но въпреки това… Той е такава голяма част от мен, че чак е нереално, че е така. И ако трябва някога някой да ме изманипулира и да ме накара да направя нещо, което не искам, искам да е именно той. Защото дори няма да разбера какво е направил и ще се чувствам щастлив накрая.

А Водолея… Днес не ми е ден. Нямам нито една мисъл, която да следва някакъв логичен ред. И може би ако бях успял да се видя с Водолея, той щеше да ме измъкне от това. Защото той пък си е моя дом. И това, че спим на различни места това лято просто ме смачква.

Прииска ми се нещо днес. Много, много силно ми се прииска. Искам да се отнеса. За час,  за два.  Толкова ли е лошо да ми се иска? Толкова ли е лошо да го направя веднъж? Още си спомням с умиление за онези сламки, на които режехме крайчетата, за да ги ползваме, вместо да се налага на навиваме банкноти.

09.07.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s