Trembling

Уморих се. Да ми се повръща, да ми е студено, да треперя , да припадам. Изморих се, особено, когато съм си мислел за пореден път, че сме приключили с всичко това. Знам, че е инцидентно, на фона на честотата, с която е ставало преди. И не мога повече. Не искам да го карам да ми държи главата над легена, докато повръщам, не искам да треперя, когато ме прегръща, не искам да му се моля да ми купува някакви упойващи неща. Той се промени толкова много, аз защо не мога? Той ми обяснява как всичко е наред, толкова искрено, че чак ми се иска да му повярвам. Не знам кога ще се науча да е.

Поглеждам го. Нямам думи да опиша колко безкрайно много го обичам. И как не мога и крачка без него. Спим, с легена до леглото и с ръката му през кръста ми. И аз се натискам назад в него.  Да го усетя как ми диша във врата и се допира в гърба ми. Как изобщо някога ми е минало през ума, че мога да се справя без него?!?

20.09.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s