Промяна?

Не мога да го променя. И не искам. Оценявам огромната борба, която води със себе си в последната близо половин година, в която се опитва да потисне агресията и желанието за контрол спрямо мен. И успява, до голяма степен. Знам колко безкрайно много е това и колко много усилия му коства. Някой друг може и да не го разбира това, но аз – да. Но не знам дали го искам. Да, обичам отношението му в момента, харесва ми, че е внимателен и съобразителен постоянно, не само когато иска, че не избухва, че не нервничи, че не е егоист, че не се опитва да ме изнудва емоционално. Харесва ми много. Но това не е той. Защото в малкия момент, в който по мое желание съм го помолил да изпусне малко пара, той изпуска толкова много енергия, нагнетяване, че е просто страшно. Не съм убеден, че е добре да трупа вътре в себе си нещо, което е изливал с години. Той не е готов за това. Знам, че го изяжда отвътре, знам че му е ужасно трудно. И не само това. Егоист съм. Последния път, когато нещата уговорено бяха груби(колкото и странно да звучи на някого това), беше един от моментите с най-силно подчертани агресия и желание за контрол спрямо мен. Макар и донякъде контролирани от него. Всъщност бяха толкова контролирани, че ми беше ясно, че си е представял много пъти какво би направил, ако някога му се отдаде възможност пак. И му се е искало да го направи. Мислил е за това. Наслаждавал му се е вътрешно. И аз спирам това. И при положение, че на мен самия понякога ми липсва силния контрол и усещането, което ми носи, не съм никак убеден, че правим най-правилното нещо. Защото освен, че той трябва да потиска толкова много, не съм убеден докога ще може да потиска. И когато в един момент нещата избухнат неконтролирано, ще може ли да се спре, преди да стане нещо фатално. Нямам илюзии, че той никога повече няма да избухне като преди. Невъзможно е човек, който го е правел толкова често преди, да спре нацяло изведнъж. А аз се каня да преглътна това предстоящо избухване, защото ми се струва допустимо. Това значи ли, че ще върнем всичко в началния момент? Че ще изгубим напредъка? Това изобщо напредък ли е, правилно ли е?

Знам, че той ме обича. Знам го, нямам съмнение за това. Но се чудя колко изкривен е един човек, който може да го възбуди сексуално това човека, който обича, да плаче, защото нещо му е събудило някакви болезнени спомени? В повечето време съм си мислел, че той си е така по принцип, че случките от детството са допринесли за тези изкривявания. Но не допринасям ли и аз, не му ли действам още по-зле…

09.10.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s