Please, don’t do this again

Чаках те. Мислих за теб цял ден. Не, не един ден. Поне три дни. Липсваше ми. Усещах те по някакъв начин. Сънувах те. Надявах се да те засека. И в момента, в който се появи на линия успях да се разплача. Нямам идея откъде дойде тази емоционалност. И защо толкова много имах нужда от теб днес. Но имах. И знам, че ти няма как да си го знаел. И знам как се появи готов да говорим. И нещо прещрака изведнъж и реши, че не искаш да говориш вече с мен. Мразя, когато това се случва по принцип, мразя начина, по който след това бързаш да изчезнеш, без дори да кажеш, че нещо се е случило. Винаги усещам, когато това се случва. Обикновено се опитвам да те задържа и да оправя нещата, да разбера къде ми е грешката. И когато изчезнеш така… Когато не ми дадеш възможност дори да разбера, че се случва нещо и какво е то, какво съм казал, какво съм направил… Не го прави повече. Моля те. Защото, когато се случи да уцелиш и неподходящия момент, това ме смазва. И нямам въздух. Нямаше да ти кажа за нито едно от нещата, което ме яде в последните дни. Исках само да ми говориш. Да си наоколо виртуално. И да ми пратиш няколко от онези тъпи мечета в скайп. Само това исках. А не да изчезнеш. Моля те, не го прави повече. Поне не и така.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s