Broken Heart

И колкото повече време минава, намирам все повече нови начини, по които може да ме заболи. Цял живот се оплаквам от някакви минали преживявания и от връзката ми, в която агресията минава границите понякога. Бил съм нестабилен, лабилен психически и емоционално, оставял съм се да ме манипулират, да ме контролират, да ме заставят да правя неща, които не искам. Чувствал съм как в ума ми, в съзнанието ми нещо не е наред. И не бях доживял да разбера какво е да ти разбият сърцето.

Не мога нито да се ядосам, нито да реагирам. Самия аз съм изневерявал и съм се чудел какво причинявам на Водолея, когато е разбирал. А изглежда толкова различно… Той го преживя по съвсем друг начин. Не можех да разбера колко го боли, понеже винаги реагираше с агресия. А аз не мога да реагирам така. Не мога да удрям, да викам. Не искам. Дори не искам да му казвам нещо. Искам всъщност да можех да му кажа колко ужасно много ме заболя, защото го е направил с един от най-близките ми хора, на който винаги съм имал огромно доверие, човек който е всеки ден в живота ми. Защото не е било еднократно, въпреки че Водолея не е влагал чувство, просто е било възможно, удобно, леснодостъпно… Защото беше тогава, когато вярвах как Водолея полага неистови усили да се промени. И се промени. И аз вярвах, че е само заради мен, че сме само аз и той в цялото нещо. А излиза, че във времето когато се престраши да ме прегърне на улицата пред толкова хора, във времето, в което направи за мен някакви немислими неща в леглото, във времето, в което ми призна толкова дълбоки свои мисли, подбуди, които старателно беше крил дотогава… Във всичкото това време не сме били само аз и той. И не просто това. Не съм бил аз човека, който е знаел всичко. Аз съм бил онова, за което са си говорили, между това, което са правили. А едно от нещата, които са толкова ценни за мен в последните години е, че сме винаги аз и той заедно, каквото и да си причиняваме иначе, винаги сме аз и той. А се оказва, че не сме били.

Никога не съм помислял, че не ми е изневерявал. Той е човек, който е достатъчно харесван, а аз често се ограничавам относно секса. Знаел съм, че има и други. Но не знаех нищо за тях. Надявах се, че са еднократни истории или че ако не са, той е достатъчно умен това да не стигне до мен. И предполагах, че са хора, които нямат нищо общо с мен. И знам че е имало и такива случаи. Но да е един от най-доверените ми хора, и то в период, в който уж сме възраждали нещо по между си…

Пиша всичко това и в нито един ред не съм могъл да опиша всъщност колко много ме боли от всичко. Искам да мога да го прегърна и да ми каже как ще го забравим това и всичко ще се оправи. И не мога да го прегърна. Опитвам се и виждам това, което е ставало цяло лято зад гърба ми. А той се извинява, обещава, кълне се… Знам, че е искрен. и в същото време единственото нещо, което усещам е, че съм сам. Сам. Знам, че ме обича. И не мога да пречупя нищо в мен, за да го докосна и поне да са наплача, докато ме прегръща. Нямам никой по-близък от него, а го чувствам на светлинни години от мен. И в същия момент, знам че не мога без него. И нямам идея как някой може да усеща и двете неща наведнъж. Понякога наистина ми се иска да можех просто да си тръгна и да спра да го обичам. Но вместо това усещам всичко в мен на парчета.

I don’t want to fall another moment into your gravity…
I never wanted anything so much than to drown in your love…

31.10.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s