Air

Знам, че ако нещо ще доведе до моя край, то това ще съм аз самия. С нещата, които правя и позволявам да ми се случат. И с хората, които обичам. С един от тях. С най-важния. Никой друг не ме е карал да се чувствам толкова зле, колкото той успява да го направи по хиляди начини. И никой друг не искам повече от него. Независимо какво се случва. Когато след някаква глупост нещата се оправят, дори само докато го гледам на метри от мен, стомаха ми се свива. След седем години и половина. Усещането, че е мой, ме задъхва и не мога откъсна поглед от него. И усещам само колко много го искам. Нищо друго не искам. Нека да ме унищожава, колкото може, да ме смачква, да се възползва. Моментите, когато всичко е наред, когато го гледам, когато е мой, когато съм негов… Нямам нищо по-ценно от тези моменти. Не мога да ги опиша, с нищо не мога да ги сравня. Не искам никой да ме разбира, не ме интересува кой ме разбира. Не ме интересува колко ненормално се струва на някой. Не ме интересува дали някакви изкривени емоционални травми са ни събрали. Изгубих толкова много хора около себе си заради него… И не бих променил нищо. Искам и той да ме иска по същия начин. Въпреки всичко, въпреки всички, въпреки това, което съм му причинил. He’s my air to breathe. И нека да е прекалено, нека да е пресилено, нека да е твърде театрално. Но е това, което изпитвам.

07.11.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s