Въпроси за изневяра

Ако има нещо, което мразя безкрайно много, е да излиза, когато е ядосан и да го няма с часове. Пределно ми е ясно, че го прави, когато е бесен и за да не навреди на мен. И трябва да предпочитам да е така. Но не предпочитам. Не и след последните месеци. Не защото преди съм бил наивен да не си мисля, че е възможно да търси разбиране при друг човек, когато се караме. А за щото сега знам и че го прави със сигурност. Това, че наяве е излязла една връзка, далеч не значи, че е било само това.

А аз какво търся с другите хора? Него донякъде го разбирам – секс и нормално отношение и мислене, това е което го блазни. Поне така мисля. А на мен определено не ми е за секса. Не ми е и за нормалното отношение, как да получа нормални емоции, като аз не подавам такива. Какво търся с другите? Желание да ме харесат? Желание да се почувствам нищожно след това? Защо човек прави неща, след които знае, че ще се почувства зле? И след почти осем години връзка, колко опасна може да стане една изневяра, прекрачването до кой метър след допустимата линия, може да преобърне всичко? И не съм ли прекрачил вече емоционално? Колко равносилна на предателство е платоничната, но силно емоционална изневяра? Обичат ли те наистина, когато не им пука дали ти изневеряват с най-близкия ти приятел? Защо като малък намирах изневярата за едно от най-лошите възможни неща, все още го намирам, и все пак изневярата почти постоянно я има около мен под една или друга форма? Това лицемерие ли е или загуба на контрол?

09.12.2014г.
Ив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s