Искам да ти кажа, но не мога

„- Защо пишеш от телефона?“

Не знам как да отговоря честно. Не знам как да ти кажа, че пиша от телефона, защото много ме боли ръката и много трудно я движа. Знам, че не е счупена или пукната, той веднъж ми я пукна, сега не ме боли чак така. Но ми е по-лесно с другата ръка от телефона. Не мога да ти го кажа. Искам, но не мога. Не мога да понасям скрития ти упрек, че не съм си тръгнал от него. Не искам да ме убеждаваш за по-доброто, което ме чака някъде там. Не искам да ме караш да се чувствам виновен, че все пак искам да съм с него. Не искам желанието ти да се месиш и да помагаш. Ти си мислиш, че ще помогнеш, че ще промениш нещо перманентно, но когато се обърнеш, за мен ще стане по-зле, но ти няма да го разбереш, защото аз ще те излъжа и ще кажа, че всичко е наред. И ти ще си мислиш, че си допринесла за нещо добро. Ако можех да ти споделя, без да реагираш, без да искаш да се месиш, без да ме караш да изпитвам вина, бих ти го казвал всеки път. Защото ми олеква, когато го кажа, защото искам да мога да го кажа на някой близък. Но не мога. Обичам те, защото искаш да знаеш и винаги искаш да ми помогнеш. Възхищавам ти се, че си толкова смела, след като си минала през подобни неща. Ти си ми един от най-близките хора. И ми се искаше да мога да ти казвам всеки път, когато той без малко не ми чупи ръката. Но не мога.

 

Ив

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s