Да (не) дойдеш на себе си

0

sad-guy-at-foggy-night-on-roadside-fence-waiting-for-someone-wideВсичко е много странно напоследък. Някак си напълно мъгливо и размито. Губят ми се моменти, губят ми се часове, забравям краткосрочно с главоломна сила, заспивам от нищото по всяко време на денонощието. За концентрация и планиране на каквото и да било въобще не може да става дума. И никой не знае със сигурност какво се случва. Няма индикации за нищо по-сериозно, което може да предизвиква такова състояние. Разбира се, много е възможно да е на психическа основа. Или нещата, които съм изшмъркал, най-накрая да са ми разяли мозъка.

Всичко е възможно. И на мен въобще не ми пука. Не съм знаел колко е било лесно да се откъсна от нещата, които ме тормозят. Трябвало е просто да започна да забравям кой съм, къде съм и да не разбирам какво се случва. Но наистина, не като някакъв психотерапевтичен трик. Може би някой би се притеснил на мое място. Но на мен всъщност ми е много спокойно. Не помня половината ден, а останалата половина я проспивам. Колкото и зле да съм се чувствал, остава някъде там, в небитието. Нито ме е страх, нито искам да знам какво става. И без това не съм си представял, че ще достигна някаква преклонна възраст. Може би това е най-логичното развитие на всичко. Никога в живота си не съм бил напълно сигурен какво точно ми се случва и какво точно искам. Някак си логично е всичко да приключи в неведение. И ако сега всички ми повтарят, че физически не съм на себе си, искам да им кажа, че аз никога не съм бил на себе си. Но сега поне най-накрая нещата изглеждат някак спокойни. А обещанията, че сигурно е нещо временно, което ще премине като ми се укрепи организма, никак не съм сигурен, че искам да се изпълнят. Не искам да плаша никой от близките ми хора. Но отдавна съм изгубил всякакви битки, отдавна съм се предал и много искам просто вече да си почивам. Да мога да не мисля, да не помня. Да мога да замазвам всичко. И да не бъда на себе си. А „себе си“ отдавна не съществува и няма как да бъда там. И не искам. Мъглата в момента ми е напълно приемлива.

22.10.2016г.
Ив

Липсващ въздух

0

Девет години. И забравих тъпата дата. Никога, никога в живота си не съм я забравял. Не знам как стана тази година. И не се сетих на другия ден, не и на следващия, или по-следващия. Сетих се след две седмици. А тези две седмици също минаха със сериозна преса. Така както той си знае. И вече достатъчно ми се беше натрупало.

Задушавали са ви, докато ви чукат? С възглавницата. Знаете ли какво е усещането? Да се опитваш да си достигнеш въздуха и да не можеш. И да ти кажат, че не трябва и не можеш да реагираш на това. И че докато ти не спреш да реагираш, и те няма да спрат да те задушават. Знаете ли колко е трудно да накараш собствения си инстинкт, да се опиташ да вдишаш и да се бориш срещу това, което ти спира въздуха, да спре? И колкото и да се опитваш да си го наложиш, да не успяваш? И в това време някой да те чука, по най-грубия възможен начин. Не, не ми пука нито колко противно звучи, нито кой ще го прочете.

Толкова много съжалявам, че той толкова добре се усеща и винаги дърпа възглавницата, преди недостига на въздух да доведе до нещо с по-сериозни последствия… Колкото и да си мисля, че съм си нагласил някакъв живот, тези желания рано или късно си се връщат. И много добре знам, че само страха ме спира. Затова искам да не го правя аз. Просто нещо случайно или не чак толкова случайно да стане.

И да, много трудно се разказва за липсващия въздух. Защото дори не мога да формулирам каквото точно е нивото на унижение и ужас, което изпитваш в такъв момент. Но аз съм си виновен, че съм удавник, който иска да ползва за сламка човек, който не е длъжен дори да ме слуша. И все пак той слуша. Просто аз не мога, дори когато решавам да не му разказвам нещо, да го направя както трябва. И какво правиш, когато единия те души, докато те чука, а този, който ти е единственото емоционално спасение, му дойде до гуша от теб(не, това не е обвинение, просто констатация)? Не, наистина, какво се прави? Защото моите идеи са доста еднопосочни. Но още се мъча да преодолявам инстинктите.

19.04.2016г.
Ив

Не изчезвай…

0

please_forgive_me-42142Знам, че прекалих, знам, че те подведох, знам че беше най-лошата постъпка, във възможно най-лошия момент. Знам, че заслужавам всяко едно твое отношение, което ще произлезе от това. Знам, че съм идиот, защото никога не знам как да ти се реванширам. Знам, че има риск да изчезнеш… Недей, моля те… Без теб ще се изгубя. Ти си единственото нещо, което е успявало толкова много пъти да ме върне на повърхността. Но не само за това, не само защото имам убийствена нужда от теб. а защото си ти. Единствен и неповторим. И знам, че няма втори като теб, и не искам друг освен теб. Харесвам всичко, което си. Обичам всичко, което си. И съм най-големия късметлия, че вече четири години си постоянно около мен. Много неща бих се съгласил да изгубя, за да те имам около себе си. Знам, че не ми е нито първата, нито ще е последната грешка. Знам, че аз съм този, който всеки път се дъни и предвид всичко, което си направил за мен, заслужавам отдавна да си беше тръгнал. Недей, моля те, недей… Не знаеш колко безкрайно много те обичам…

26.12.2015

Три желания за Коледа

0

another_sad_christmas_by_sindesireПолагам много усилия да обичам празниците. И да имам подобаващо настроение на тях. Не мога вече. Толкова ми е изморено и физическо и емоционално, че не мога вече дори да се опитвам да пиша завоалирано, така че да смекчавам нечии действия.

Понякога удря, за да унижи, предупреди или подобни, когато важна е не силата, а просто да го направи, за да спра да правя аз нещо или да се замисля върху нещо. Това е понякога. А понякога… Виждам как целта му е да удари колкото се може по-силно. И когато са няколко такива удара… Не знам дали той удря толкова силно или просто е от моята реакция на това, понякога не мога да си поема въздух. Вдишвам, вдишвам, но мисля, че нищо не ми влиза в дробовете. Другото е плача, който не мога да контролирам. Не плача с глас, само сълзи. Снощи си мислех три неща, докато нямах никакъв въздух. Първото беше, че просто искам да припадна. Да припадна и да е събудя след 2-3 часа, когато всичко ще е ОК, Водолея ще е ОК, никой няма да помни че това се е случвало. Второто беше, че искам да умра. и напоследък често ми се завръщат подобен род мисли и… Това, че не съм пробвал, е от страх, че няма да успея, а само ще се осакатя, и после нито ще мога да живея нормално, нито ще имам възможност да пробвам отново. Но всъщност, когато Водолея удря аз не си мисля за самоубийство. Тогава ми се иска той да го направи. Да удари толкова силно, че аз да съм до там. Толкова лесен край на всичко ми се струва…

И трето – мисля си за Иън. Че ме прегръща, че живея с него, че ми помага да преодолея някакви неща. Понякога толкова много искам да съм наистина с него, че ме стяга сърцето като си го помисля. А няма как. И нещата вече са такива, че дори не мога да му разказвам, когато нещо такова се случи. А и той не заслужава постоянно да бъде товарен с това, достатъчно е направил за мен.

Но искам някога, някак си, да го докосна. За малко. Искам да може да е с мен, когато искам да забравя как удря Водолея.

25.12.2015

Кой кого?

0

Предупреждавам, че макар и индиректно, в тази публикация коментирам неща, които се отнасят до секс. 

Четири през нощта. 40,3 градуса. Гнойна ангина и аз съм в абсолютно неадекватно състояние, пил съм, каквото съм могъл да пия – парацетамол, аналгин, антибиотик. Ефект няма, да се звъни на бърза помощ е абсолютно безсмислено. Най-бързо и лесно нещата се оправят с душ с хладка вода. Само че аз вече толкова не съм в час, че не мога дори да отговарям с „да“ и „не“ на въпросите на Водолея. Логично, той е този, който ме съблича и ме вкарва под душа в банята. Той е и човека, който по-късно, се опитва да ми намаже налепите по гърлото с някаква бабешка смес.

Да, до тук нищо ненормално на пръв поглед. Ненормалното е, че и след двете действия, на финала, и аз, и той се оказваме възбудени. И знам кое възбужда и него и мен – идеята, че той контролира всичко. Това не е въпроса обаче. Въпроса е колко нормални хора биха се възбудили от подобно нещо? Продължавам непрекъснато да се чувствам като участник във фрийк шоу на тема секс. Знам, че всеки си има своите странности. Но моите ме карат да съм противен сам на себе си. Има и друг момент. Как е възможно да се съберат двама идиота с толкова сходни ненормални влечения в секса? За мен отговора е, не че сме се събрали, а че единия е направил другия такъв. Но вече не помня кой кого е направил. Може би това поне е хубавото, толкова сме се превърнали в едно цяло, че вече не помним коя част от цялото на кого е била изначално. Всичко е общо.

10.12.2014г.
Ив

Въпроси за изневяра

0

Ако има нещо, което мразя безкрайно много, е да излиза, когато е ядосан и да го няма с часове. Пределно ми е ясно, че го прави, когато е бесен и за да не навреди на мен. И трябва да предпочитам да е така. Но не предпочитам. Не и след последните месеци. Не защото преди съм бил наивен да не си мисля, че е възможно да търси разбиране при друг човек, когато се караме. А за щото сега знам и че го прави със сигурност. Това, че наяве е излязла една връзка, далеч не значи, че е било само това.

А аз какво търся с другите хора? Него донякъде го разбирам – секс и нормално отношение и мислене, това е което го блазни. Поне така мисля. А на мен определено не ми е за секса. Не ми е и за нормалното отношение, как да получа нормални емоции, като аз не подавам такива. Какво търся с другите? Желание да ме харесат? Желание да се почувствам нищожно след това? Защо човек прави неща, след които знае, че ще се почувства зле? И след почти осем години връзка, колко опасна може да стане една изневяра, прекрачването до кой метър след допустимата линия, може да преобърне всичко? И не съм ли прекрачил вече емоционално? Колко равносилна на предателство е платоничната, но силно емоционална изневяра? Обичат ли те наистина, когато не им пука дали ти изневеряват с най-близкия ти приятел? Защо като малък намирах изневярата за едно от най-лошите възможни неща, все още го намирам, и все пак изневярата почти постоянно я има около мен под една или друга форма? Това лицемерие ли е или загуба на контрол?

09.12.2014г.
Ив