Изкривеното и нормалното

0

Знам защо се случва, знам защо го прави. Знам, че всичко е заради работата. Знам колко му е трудно да ме приеме в такава светлина, знам, че е от страх да не ме изгуби, знам, че е от страх, че ако аз се променя, може и чувствата ми да се променят. Знам, че съм правил милион неща, с които да изгубя доверието му и това, че сега не вярва на обещанията и твърденията ми, си е лично моя заслуга и мога да виня само себе си. Знам. Познавам го, знам какво мисли, знам защо го мисли. И го разбирам. И в изкривеното му съзнание го оправдавам. Защото той няма вина за това, което е.

Знам, че аз нямам право да се оплаквам от него. Разбрал съм многократно, че това е той, и колкото и да има моменти на затишия и нормално отношение, винаги ще се връща, дори и за малко, към онова негово изкривено аз, което може да ме смаже за секунди. И физически, и психически, и всякак. Нямам право да се оплаквам, защото съм избрал да остана с него. Защото съм решил, че едното компенсира другото. Защото го чувствам като мое семейство. Защото не мисля, че друг човек би разбрал мен. Защото пасва на моите изкривявания. Защото го обичам. Дори, когато избухва, дори тогава го обичам. И щом го обичам, нямам право да се оплаквам.

Но на моменти просто не мога. Не съм и очаквал, но исках някъде вътре в себе си, да има човек, който да ми се зарадва на работата, а не да ме кара да се чувствам виновен, че съм доволен. Искаше ми се да не се прибирам със свито сърце и да не се налага да лъжа, че не е било кой знае какво. Иска ми се поне понякога, когато стане ядосан от стола срещу мен, да не отскачам на един метър от мястото си и да се оглеждам къде е вратата. Не че някога използвам вратата. Но явно е някакъв остатъчен инстинкт за самосъхранение, който си търси път за бягство в такива моменти. Искаше ми се малко спокойствие. Искаше ми се за две-три вечери поне в началото да сме нормални. Да се радваме един за друг. Не да пресмятаме как психическо състояние на другия ще прецака задоволяването на емоционалните ни нужди. Не мога  да разбера как така цял живот се раздирам между това да искам нещата около мен да бъдат нормални и в същото  време да си останат така изкривени. Искам да се прибера вкъщи, да ме пита как е минало, да ми се усмихне. И в същото време, когато той избухва, съчинява си несъществуващи неща, и ме тормози и ме кара да правя каквото поиска, стомаха ми се сви. И не мога да разбера от какво. От страх, от желание, от объркване? Не мога да разбера.

Но все пак ми се иска поне една вечер да е нормално. Защото, ако продължаваме така абсолютно всеки ден, нямам идея докога ще издържа, колкото и изкривеното ми подсъзнателно аз да се възбужда и удовлетворява от това да го унижават. По цял ден съм с нормални хора и нормалното ми аз започва все по-настоятелно да ми крещи, че няма да издържи. Но най-тъпото е, че всъщност ще издържи. И ще остане за още.

25.04.2015г.
Ив

Колко по-объркано…

0

За някакъв кратък момент помислих, че може би съм приключил с блога. Въпреки, че далеч не всичко е било наред. Просто мислих, че някои неща, които Водолеят прави и с които може да ме сравни със земята, са вече минало. Очевидно не са. Колкото и да се опитва да бъде нормален, тези неща, това поведение рано или късно изскача. И винаги си мисля в началото, че аз съм го провокирал, и винаги после разбирам, че той просто е чакал удобния момент.

Да се озова навън, пред вкъщи, посред нощ, със неговото заявление, че ще ме пусне, когато той реши, може да звучи зле, но реално е нещото, към което трябваше да се придържаме. Защото ако бях стоял достатъчно време навън, ако му беше минал гнева преди да се върна, ако бях изтрезнял, тогава нямаше да стигнем до продълженията. Само ще кажа, че когато си преживял някаква психическа, емоционална травма, от спомените за която ти става зле, най-лесно за някой би било да те смачка, ако започне да ти говори за това, докато си напушен. Не знам как са другите хора, аз когато съм напушен влизам в собственото си въображение, измислям си ситуации, истории, представям си, че съм някой друг и го вярвам. А Водолея ме познава твърде добре и може точно колкото и аз самия за себе си, да изгради в ума ми някакво място, което  да повярвам, че е истинско. И още повече ако това място е било истинско, и той се опита да ме върне там.

А той не просто се опитва. Той може да го направи и когато съм напълно трезв, какво остава за когато съм под някакво въздействие. Може би е зле да си го мисля, но понякога имам чувството, че той е имал в някакъв момент от живота си желание да бъде насилник. По отношение на секса имам предвид, защото е ясно, че физически насилник е бил. Или все още си е.

Всъщност започнах да пиша, докато бях доста емоционален, а сега чета и виждам колко изчистено е всъщност от емоции това, което пиша. Може ли да значи, че вече не ми пука? Или просто вече не мога да го изразя, защото действителност не се чувствам добре? Или може би трябва да си призная, че имам нужда да ме принизява понякога така. Че колкото и зле да се чувствам, имам желание това да се случва. Не знам дали е за да имам поводи да съм нещастен и депресиран. Защото и без това често съм, поне да имам причина.

Или просто защото имам нужда да се връщам от време на време към насилванията, защото са твърде голяма част от мен, и имам нужда нужда да ги включвам, и в секса, и във всичко. Може би твърде дълго съм се опитвал да забравя, а сега някак си не ми се иска да забравям. Колко по-объркано може да стане в главата ми?

23.03.2015г.
Ив

Ако исках да се разделим…

0

– Ако исках да се разделим, не мислиш ли, че щях директно да ти го кажа, вместо да чакам ти да ме попиташ?

Не е истина как с подходящия тон, дори изречение, което трябва да звучи уж успокоително, може да ти разбие сърцето…

Искaм дa съм сaмо aз…

0

Зaщо идиотски цял живот твърдя, че ще съм нaред с някaкви нещa, които още не сa ми се случили? Зaщо съм си мислел, че дa имa някой друг, освен мен, не би било проблем? Вероятно съвсем лицемерно съм се опитвaл дa опрaвдaя собствените си изневери. Вероятно, дори не вероятно, със сигурност зaслужaвaм дa ми изневерявaт. И въпреки че съм съвсем нaясно с товa, никaк не ми е лесно дa преглътнa нещaтa. Още повече от човек, който седем години не е дaл явно докaзaтелство зa нито еднa стрaничнa връзкa, a сегa дори не се опитвa дa прикрие няколко поредни тaкивa. Дори не се спирa дa обясни, a просто кaзвa, че не искa дa говори зa товa. Кое е нaй-логичното дa си помисля? Че след кaто минaлaтa годинa без мaлко aз не приключих нещaтa, сегa всъщност ще ги приключи той. Според него подобно нещо е нaпълно извън темaтa, едното нямa общо с друго и желaе дa не коментирaм нещa, които все още не сa ми ясни. A кaкво имa дa ми е ясно, след кaто дори не му пукa дaли ще рaзберa? Или просто още нa него не му е нaпълно ясно дaли искa дa е с мен или с някой друг…

Aко случaйно звучa спокойно – не, не съм. През глaвaтa ми дори минaвaт идеи дa си тръгнa пръв.  Но знaм, че нямa, зaщото ми се искa товa дa е просто пореднaтa буря. И искaм дa рaзберa със сигурност кaк е.

Не е ли възможно просто дa спрaт дa се случвaт някaкви нещa? Или просто те винaги сa се случвaли, но aз не съм знaел… И не, не искaм, не искaм дa бъде с друг, не искaм дa го докосвa нито грубо, нито нежно,не искaм дa говори нa никой, кaкто говори нa мен. Не искaм дa му се усмихвa, дa го търси, дa влизa в него… Искaм дa съм сaмо aз, дори дa не го зaслужaвaм.

A зaщо дори и сегa не могa дa му се ядосaм и дa му кaжa просто дa не ме докосвa и дa не искa нищо от мен? Не искaм нищо друго, освен него.

31.01.2015г.
Ив

Posted from WordPress for Android

Срив

0

– Не ме стряскай вече така…

Не рядко се замислям за това колко много притеснявам Водолея. Отдавна вече съм изгубил бройката на пътите, в които съм си отварял очите на някое легло, в някоя спешна помощ, а той е чакал отвън или до мен. И в един голям процент от тези пъти никой не е можел да каже какво точно е. Или поне не е в техните компетенции. Знам, че всички припадъци, световъртежи, гадене, повръщане, вдигане на кръвно, паник атаки и всякакви други подобни, си ги докарвам съвсем сам. Също съм наясно, че анемията, белодробните проблеми и слабата имунна система силно допринасят тези неща да се случват, но те се случват главно на психическа основа. Главно защо често имам нужда да оставя света около мен просто да се срине и аз да се изключа. И това се случва не само, когато имам проблем. Дори понякога, когато дълго време не е имало проблеми, като че ли съм по-склонен да се вкарам в такова състояние. Защото аз явно не мога да дишам без драми и проблеми. Знам и че е много егоистично, че би трябвало да мога да се науча да се контролирам. Въпроса е, че не знам дали искам.

Винаги съм казвал, как се радвам, че с Водолея си пасваме, че странностите ни се допълват, че колкото аз обичам да се усещам слаб, толкова той обича да се усеща силен и контролиращ, и нещата се напасват. Но явно не винаги. Макар че тук често съм писал за насълзените му очи, ще кажа, че те се случват рядко. А днес не бяха насълзени очи, той направо си плачеше и беше наистина притеснен, и изплашен. Да, няма как всеки мой срив да се случва тогава, когато той има нужда от това. Ще излъжа, ако кажа, че не ми е приятно да виждам доказателствата, че на него му пука за мен. Ще излъжа, ако кажа, че когато действа, за да ми помогне по време на срив, е по-малко въздействащ, отколкото когато раздава заповеди. Винаги съм казвал, че не обичам да го гледам да страда. И е така от една страна наистина. Но от друга ми се свива стомаха, когато го виждам толкова загрижен за мен. Не си мислете, че припадам нарочно, това няма как да стане. Но той, около мен, когато ми е лошо… Дори не мога да ви опиша емоцията, възбудата. Не е сексуална възбуда. Просто някакво неописуемо чувство на удовлетвореност, че той е тук заради мен, че мисли за мен, че плаче заради мен. Сякаш на моменти още не ми се вярва, че някой може да ме обича и да ме иска толкова дълго време. Изкривено ли е това или понякога твърде много се вглеждам в усещанията си?

08.01.2015г.
Ив

Кой кого?

0

Предупреждавам, че макар и индиректно, в тази публикация коментирам неща, които се отнасят до секс. 

Четири през нощта. 40,3 градуса. Гнойна ангина и аз съм в абсолютно неадекватно състояние, пил съм, каквото съм могъл да пия – парацетамол, аналгин, антибиотик. Ефект няма, да се звъни на бърза помощ е абсолютно безсмислено. Най-бързо и лесно нещата се оправят с душ с хладка вода. Само че аз вече толкова не съм в час, че не мога дори да отговарям с „да“ и „не“ на въпросите на Водолея. Логично, той е този, който ме съблича и ме вкарва под душа в банята. Той е и човека, който по-късно, се опитва да ми намаже налепите по гърлото с някаква бабешка смес.

Да, до тук нищо ненормално на пръв поглед. Ненормалното е, че и след двете действия, на финала, и аз, и той се оказваме възбудени. И знам кое възбужда и него и мен – идеята, че той контролира всичко. Това не е въпроса обаче. Въпроса е колко нормални хора биха се възбудили от подобно нещо? Продължавам непрекъснато да се чувствам като участник във фрийк шоу на тема секс. Знам, че всеки си има своите странности. Но моите ме карат да съм противен сам на себе си. Има и друг момент. Как е възможно да се съберат двама идиота с толкова сходни ненормални влечения в секса? За мен отговора е, не че сме се събрали, а че единия е направил другия такъв. Но вече не помня кой кого е направил. Може би това поне е хубавото, толкова сме се превърнали в едно цяло, че вече не помним коя част от цялото на кого е била изначално. Всичко е общо.

10.12.2014г.
Ив