Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Advertisements

По-силно

0

Иска ми се да ме удариш толкова силно, че да припадна. Че да не усещам повече какво правиш. И да не си отворя повече очите. Просто да приключа там някъде, между ударите. Не искам да ме боли кръста или гърба, и да се чудя как да легна на леглото, не искам да повръщам, не искам да ме стяга сърцето и да ми изтръпва лявата ръка. Не искам да нося дълги ръкави, когато ми е топло. Не искам да ме боли. Знам, че това си ти. Знам, че няма да се промениш. Не искам да избягам. Но точно днес много ми се иска да приключа. Да си припомня онзи момент с левитирането, когато си помислих, или се надявах, че няма да се прибереш навреме, за да ме заведеш на лекар преди да е станало нещо фатално. Искам онзи момент, в който нещата нямаха значение. Не можеш да си представиш колко много исках днес някой от ударите да бъде толкова силен, че да не се събудя повече. А вместо това се чудя как да седна в момента и ме прерязва като си поемам въздух. И вече не мога да го кажа на никого, защото аз така съм си избрал, да бъда с теб.

Не искам никой да ме спасява, нито сам да спасявам себе си, не искам да започвам на чисто, не искам да те променям. Просто ме удари по-силно другия път. Ако не друго, поне за момент да си помисля, че нещо се случва и да изпитам онова освобождаващо усещане за край.

Знам, че утре ще усещам и ще искам друго. Но днес…

06.05.2015г.
Ив

Толкова ли е лошо да ми се иска?

0

Понякога е много лесно да те смачка човек, който нито иска да го направи, нито съзнава как го прави. Убеден съм, че мога и сега да те накарам. Не, не Водолея. Друг, който има почти същата власт над мен. И който също като че ли не разбира какво може да постигне с нея. Убеден, че може да ме накара, да ме предразположи към нещо, което първоначално не съм искал. И аз съм убеден, разбира се, че е така. Винаги може да ме накара. Общо взето това правят голяма част от хората около мен, карат ме да заискам нещо, което не съм искал. Аз знам, че той ме обича и не е направил нищо с цел да ме нарани някак. И знам, че съм лесен за контролиране и манипулиране. И никой не ми е виновен за това. И все пак ме заболя. Не знам, защото някой го каза или от факта, че аз дори не съм разбрал кога ме е подтикнал да направя нещо. Толкова съм податлив, че дори вече не знам кое е моето собствено мислене и кое е дошло от някой друг.

Прииска ми се да направя едно конкретно нещо днес и да забравя къде се намирам. А и точно днес ми липсва някой, който сам си отрязах от живота. И знам, че нямаше друг начин, но на моменти не мога да си го простя. Защото по някакъв начин съм го обичал и винаги ще го обичам. Защото още помня онзи момент, когато го видях в онази дискотека и как имах чувството, че съм спрял да дишам за часове. Защото още помня гласа му. Защото… Не мога да се събера днес, не знам какво се случва, разпаднах се милиони пъти. Защото както и Водолея каза, между мен и Стрелеца има някаква необяснима, много особена и много силна връзка, която плаши, с начина, по който ми се отразява. Така и не разбрах как точно се отразих аз на Стрелеца и дали някога ме е искал толкова силно, колкото аз него. Но знам, че му се отразих някак. Поне за малко. Поне в нещо. Но аз просто знаех, че няма да издържа. Умирам за всичко, което е, но няма да издържа на всички странности. И знам, че нямаше друг начин, и все пак няма да си простя никога как изчезнах от него.

А Иън… Колкото и от каквото и да ме е заболяло, Иън ми е като слънце. И само мисълта да не е около мен ме ужасява. Никога и за нищо на света не искам да го губя. Аз знам, че не е мой, и аз не съм негов. Но въпреки това… Той е такава голяма част от мен, че чак е нереално, че е така. И ако трябва някога някой да ме изманипулира и да ме накара да направя нещо, което не искам, искам да е именно той. Защото дори няма да разбера какво е направил и ще се чувствам щастлив накрая.

А Водолея… Днес не ми е ден. Нямам нито една мисъл, която да следва някакъв логичен ред. И може би ако бях успял да се видя с Водолея, той щеше да ме измъкне от това. Защото той пък си е моя дом. И това, че спим на различни места това лято просто ме смачква.

Прииска ми се нещо днес. Много, много силно ми се прииска. Искам да се отнеса. За час,  за два.  Толкова ли е лошо да ми се иска? Толкова ли е лошо да го направя веднъж? Още си спомням с умиление за онези сламки, на които режехме крайчетата, за да ги ползваме, вместо да се налага на навиваме банкноти.

09.07.2014г.
Ив

Да се пръсне…

0

Винаги съм искал да  мога да казвам на хората какво ми е. Да мога да казвам, че не ми е добре, че ми се плаче, че ми е сдухано и само искам някой да ми каже няколко хубави думи. Не се научих как се прави това. Вместо това мрънкам, повтарям идиотски, че всичко е наред и се моля, и надявам, някой да се досети, че всъщност не е така. Никой не е длъжен да се досеща. И винаги да ме усеща. И да ми подава ръка, без да знае, че имам нужда.

Последните дни бяха кошмарни. Кошмарни. Дори не ми се започва да разказвам. Не знам откъде. А хората, които по принцип тормозя с глупостите си, не бяха около мен тези дни. Не са и длъжни да бъдат. И аз ще ги обичам винаги, дори когато не са наоколо.
Ще обичам и Водолея. Каквото и да направи, както и да го направи. Но точно сега ме е страх да го погледна, да го докосна, да кажа дума. Въпреки, че не спирам да си представям как ме прегръща. Но сега нещо ми стяга сърцето. Физически не говоря метафорично, и от няколко дни едвам си движа дясната ръка от постоянни изтръпвания. Знам че вероятно е от последната травма на гърба. Но понякога много ми се иска да е нещо наистина свързано със сърцето. И то просто да не издържи, да се пръсне. И да приключим с всички проблеми и притеснения. Днес наистина не ми се живее. Но съм прекалено страхлив да умра.

28.09.2013г.
Ив

Имагинерно спасение

0

Бях му набрал толкова много… Тези дни бяха просто отвратителни, Водолея показа надмощието си по всички начини, и физически, и  психически, и сексуално, и… Всякак. Не знаех в коя минута ще откачи и ще започне да ме побърква отново. За момент помислих дори, че ще приключи с мен. В смисъл – буквално да приключи с мен и жалкото ми „аз“, явно и на тялото ми му дойде повече в един момент и не можа да поеме всичко, което се изля тези дни. И реакцията беше леко стряскаща, помислих че няма да доживея сутринта този път. Бях си замислил един пост, в който да опиша как се чувствах в този момент, и въобще през всички смазващи моменти от последната седмица, пост със червена точка, в който да разкажа как с няколко думи той върна назад половината напредък, който бях постигнал в това да изпитвам удоволствие от секса… И ще има такъв пост, защото последните дни наистина бяха кошмар, нямаше на кой да кажа, а наистина ми се искаше по едно време… Но не сега.

Бях му толкова… Не исках да го поглеждам. Но бях до него, когато прещракваше каналите и попадна на новината по телевизията. За момент помислих, че е забравил да диша. Лицето му… Видях сълзи за секунди, видях болка, видях как нещо го смаза отвътре. Той рядко показва чувства. Но сега дори не можеше да ми отговори на това, което го питах. В един момент се разплака с глас, а това е… За шест години съм го виждал едва няколко пъти. Докато го прегръщах сто пъти каза, че всичко е наред, но трябва да си сляп, за да не разбереш, че лъже. Целия ден не знае къде се намира, не говори, не чува какво говоря аз…

Знам, че е започнал да харесва този актьор, докато е бил още съвсем малък. Знам че е било едно от онези тийнейджърски влечения по известни, но при него е било примесено с ефекта от побоите вкъщи, и фантазиите му не са били само еротично-романтични, а са се разпростирали до там да си представя как идва да го спаси. Водолея мрази да се показва слаб, мрази да се оставя да го контролират, мрази да бъде пасивния, във всички отношения, в които можете да си помислите. Но си спомням, че наскоро попаднахме по някаква телевизия на сцена, в която този актьор играеше полицай и казваше на някой какво да прави, Водолея каза, че му се подкосяват краката само като си представи, че говори на него така. Разбирам го напълно. Бил е едно от неговите имагинерни спасения от реалния свят, както и аз имах много такива. И това е превърнало актьора в нещо по-специално за него. Наш познат веднъж коментираше как този актьор се бил пропил и на нищо не приличал вече, а Водолея го прие едва ли не като лична обида и започна спор за това, какво страхотно излъчване има актьора и е без никакво значение външния му вид. Бях свидетел на тези неща, сещам се  и за други негови реакции покрай този катьор, знаех, че е нещо много важно за него, но чак днес разбрах колко важно.

Не мога да го гледам такъв. Може понякога да се самозабравя с мен и другите да очакват, че ще искам и той да се чувства зле, но това съвсем не е така. Мразя да гледам да го боли, мразя да не се чувства добре, да изглежда слаб. Може би е от егоизъм и просто не искам да имам слаб човек до себе си. Но ме убива да го гледам така смазан. И забравям как се чувствах последните дни заради него. Знам, че за да си изгради такова усещане към напълно непознат актьор е изпитвал ужас подобен на моя, и са му се случвали неща, не същите като на мен, но не по-малко болезнени. А такива емоционални травми няма как да не се отразят на начина на мислене на един човек, няма как да не изкривят реакциите и поведението му. Как да му се сърдя за това, което се случва, след като вината не е негова?

Знам, че няма да запълня дупката, която му остави смъртта на този актьор. Знам, че няма да спре да го боли за секунда, само защото съм го прегърнал. Но знам и виждам за пореден път как въпреки всичко, ние просто сме се намерили, едва ли някой може да ни разбере по-добре, отколкото ние се разбираме един друг. И знам, че е идиотско да си го помисля точно сега, но това ме радва.

06.05.2013г.
Ив