Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Само дата

0

Само дата е. Само дата. Само дата… Казвам си го всяка година. Казват ми го. Убеждават ме, че не съм сам, че е минало, че няма причина да се сдухвам повече, отколкото в който и да било друг ден, защото се е случвало и на други дати. Да, случвало се е. Аз имам досадния навик понякога да помня дати. Помня кога Водолея ме целуна за първи път, помня кога си разменихме халките, помня кога Иън ми каза, че ме обича за първи път, помня кога си срязах ръката, помня на коя дата се върнахме от Испания в България, на коя дата се запознах с Хризеидa… Запомних и това. Всъщност… Ако и някога да забравя някоя дата, тази няма да я забравя никога. Защото тогава спрях да бъда себе си, изгубих възможността да видя в какво може да се превърне истинското ми „аз“. На тази дата се появи това плахо, самосъжаляващо се, нерешително същество, което гледам всеки ден в огледалото. Което има много малко общо с истинското ми „аз“. Но какво е истинското „аз“ – не мога да си спомня. Дори не мога да си спомня дали харесвах момчета или момичета преди това.

Бях на 12. 11 и половина всъщност. И ми е странно, че са минали дванайсет години от тогава. Преодолях много неща свързани с това. Спрях да припадам по време на секс, спрях да блокирам, зяпвайки в една точка, без да отговярам на това, което ме питат, спрях да избухвам в плач по средата на весел разговор, спрях да треперя, само като се спомене бегло за изнасилване, спрях да получавам пристъпи на паника или да не мога да си поемам въздух, всеки път когато баща ми спомене думата „приятел“ или когато някой ме попита кога за първи път съм правил секс. Или ако не съм спрял нацяло,   то поне вече е изключение, а не ежедневие, както беше преди години. Преодолях толкова много неща, или поне свикнах с тях, но ми е странно, че са минали цели дванайсет години, защото си спомням всичко кристално ясно, сякаш се е случило вчера. Помня какво си мислех, какво усещах, какво исках. Знам че има хора, чието съзнание блокира спомените от изнасилването. Искрено им завиждам понякога. А мен и в момента ми се свива сърцето и ми изтръпва лявата ръка, като я напиша тази дума с „и“…

Само дата е. Само дата. Все още се боря с това да успея да разкажа някога, на някого, дума по дума, какво точно се случи последователно в онзи ден и какво усещах, докато се случваше.

24. 04. 2013г.
Ив

Дванайсет часа

0

Водолея не ми повярва, когато му казах какво искам да правим. Попита ме няколко пъти сигурен ли съм. Не че не сме го правили много пъти, но в повечето случаи е било по негово желание и въпреки моето. И това му е леко чужда територия. Не че не се нави, разбира се, това му е любимо. Аз съм си такъв. Когато се чувствам виновен за нещо си изкупувам така грешките, като си причинявам неща, които не ми харесват. Дори мислех да му кажа истината, защото знам, че просто ще ме смачка, ако му го кажа директно. Вероятно и този момент ще дойде рано или късно. И въпреки, че аз го поисках, не можах да си сдържа сълзите. След поредния шамар и поредното рязко вкарване, се обърнах настрани и започнах. Водолея не е глупав. И не само, че не е, той ме познава. Познава ме, както аз не се познавам. Знае много добре какво се случва. Може да не го знае  с детайлна конкретика, но знае, че са чувства и знае, че не са към него. Знае че се боря с накякъв избор, който пряко го засяга. Знам и му прочетох в очите, че точно това си мисли. Което първо го озлоби и го направи по-груб. Но после спря, погленда ме, просто легна до мен и си сложи ръката на главата ми. И знам колко много го болеше в момента. За толкова години не разбрах как той е този, който удря, но аз съм този който винаги успява да нарани по-силно другия.

Разказах на Иън и без малко щях да го изгубя. Разочарова се ужасно, отврати се от мен, не искаше да ме слуша, да ми говори, каза ми неща, които не си мислех, че мога да чуя от него и от които боли ужасно. Чух го как съжали, че ми е съчувствал за много неща, които е направил Водолея и че вероятно ги заслужавам. И знам, че беше прав.  За няколко часа минах през ада, усещах го как ми се изплъзва между пръстите, как му губя чувствата, как спира да му пука за мен. Знам колко много значи Иън. И съм идиот, че някакси съм го приел за даденост. И когато бях на път да го изгубя, разбрах че това е едно от най-ужасните неща, които могат да ми се случат. И на всичкото отгоре си го причинямвам сам, със собствената си глупост. Иън ме измъкна от много дупки, съчувстваше ми в много случаи, научи ме да говоря за неща, за които не можах да си помисля. И да го изгубя… Просто не вярвах, че ще го преживея. А той ми прости след няколко часа, мина му,  примири се, прие ме. Въпреки че това е много отвъд принципите му. Защото ме обича и ми го доказа за хиляден път. И не знам, дори не мога да си представя какво бих могъл да направя някога в този живот, за да му се реванширам.

Влюбих се. Не знам как и защо, и въобще… Не съм го очаквал, не съм го планирал, не съм го искал, не съм го търсил.. Просто стана. Да, влюбвал съм се и преди в хора различни от Водолея. Но никога преди не съм се замислял и не съм пожелавал толкова много  и толкова силно да си тръгна от Водолея, и да отида при другия. Дотолкова много го пожелах, че започнах да планирам как може да се случи и да питам някои близки дали мислят, че някога съм способен да се откъсна от Водолея. Започнах да го виждам как се случва, започнах да си вярвам, че ще го направя. И все още толкова, толкова много ми се иска да го направя, въпреки всичко, което осъзнах последните дванайсет часа!

Какво се случи последните дванайсет часа?
Видях колко много наранявам човека, който е мой дом, вече повече от шест години. Ито без дори да е наясно какво се случва, само по това което усеща от мен. Видях го и усетих, че нещо ми смачква сърцето, защото ние толкова дълго сме били едно цяло, че не би могло да не ме боли, коагто и него го боли. А да го боли заради мен… Никога не искам да му се случва. Никога не искам да си представям как ще се чувства, ако си тръгна. Въпреки всичко, обичам го и едва ли някога ще имам друг толквоа близък до себе си човек. А да осъзная това и да го съчетая с новите си чувства, които  не по-малко ме карат да се свивам и да ме боли почти физически от това, че не мога да ги реализирам, е просто…
Освен всичко това, когато казах на Иън, видях как той застана на страната на Водолея. Винаги съм мислел, че в някаква подобна ситуация ще заеме моята страна и ще ме разбере. А той не ме разбра, разбра Водолеяи желанието му да контролира, но не и моето желание да обичам нещо по-различно. Прости ми, когато разбра, че ме е накарал да се откажа от идеите си и от и без това несигурните си намерения. Боли ме много от това. Но Иън ме обича и знам, че не би мислил нещо, което е лошо за мен. И се чудя аз защо в един момент ослепях толкова много за лошото в това влюбване. Дори все още не го виждам напълно.
Освен това осъзнах, че човека който събуди немислимото за мен желание да скъсам с Водолея, не стои да ме чака да събера смелост и да отида при него. А и не би трябвало да ме чака, нито ми го е обещавал, нито аз съм му давал причина да го прави. И не искам да ме чака и да се надява на нещо с мен. Но не бях осъзнал, че колкото и смелост да събера, аз не мога просто ей така да реша, и да отида при него, и да му объркам живота по хилядите възможни начини, на които съм способен. Не мога да се появя около приятелите му, семейството му, не мога дори за секунда да застрашавам шанса му за връзка с някой друг. И не просто това, не само нямам право на това, а и той не ми го е предлагал. Аз съм влязъл в някакви си мои светове и съм си измислил цял един сценарий, без дори да го попитам дали иска да е така и дали може да е така. Което от моя страна е ужасно грозно и егоистично. И виждам, че не заслужавам и неговите чувства.

Да, просто поредните няколко повода да изпадам в дупки, които сам съм си изкопал. Нищо ново под слънцето. Но в рамките на дванайсет часа ми дойдоха малко в повече.

20.04.2013г.
Ив