Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Advertisements

Да се научиш да усещаш докосванията

3

Много неща се случиха за две седмици. И може би тогава, когато на някой четящ тук, щеше да му е наистина интересно да прочете, аз избрах да не пиша. Защото се изгубих много сериозно в „трябва-не трябва“, „искам-не искам“, „обичам-не обичам“ и всякакви подобни. Не съм се върнал още вкъщи, но ще се върна. Просто ни трябваше време да можем да си поговорим и да изживеем някакви неща, докато не сме заедно. Надеждата… 🙂 Колко много я мразя нея, но сега така солидно се е настанила в ума ми, че просто не ме остави да взема друго решение. Струва ми се, че този път се надявам с основание. Но този пост не е за това. 🙂

Писал съм и преди, за онези моменти, в които наново се влюбвам във Водолея. Не, напоследък не ги е имало. Или ги имаше за секунди. Поне усещането от тях. Не се влюбвам в него наново, просто наново осъзнавам, колко много го обичам и колко ме обича и той. И че някога, много отдавна, между нас беше съвсем чисто, доколкото може да бъде при мен, той ми вярваше, аз не се чувствах като негов подчинен. И усещах пеперуди в стомаха, когато го виждах. Когато не живеехме заедно. Може би твърде бързо заживяхме заедно, може би не си оставихме време да ни омръзне етапа, в който не живеем заедно. Може би за това сега на мен ми е добре така, а той не настоява да се прибирам. Може би е началото накрая. Може би е начало на по-добрата част от връзката ни. Не знам. Но прекарах почти цял месец да оплаквам нещо, което в крайна сметка не изгубих и точно в момента ми е омръзнало да треперя пред това какво може да изгубя в бъдеще.

Да, това ще е един от тези безсмислени хаотични постове, в които сам не знам какво искам да кажа, а мислите в главата ми прескачат твръде бързо, за да ги систематизирам в нещо разбираемо. Всъщност знам какво исках да кажа, но се оплетох в опита си да напиша някакъв прочувствен увод. Исках да пиша за онова физическото докосване, което оставя у нас по-голямо влияние от каквито и да било думи. Осъзнах как един допир, може да значи повече от хиляди обяснения. Всъщност това винаги съм го знаел. Но от обратната страна. Винаги съм знаел как един удар е лесно да загрози всяко „обичам те“ и как едно насилване е способно да те премаже повече, отколкото каквото и да било отношение. Когато започнах да излизам с Водолея и тогава докосванията му имаха огромно значение. Но действаха по друг начин. Тогава сравнявах. Водолея с този, който ме беше обсебил дори и психически в предните шест години. Водолея беше като сън, но не можех да му се насладя, а сякаш чак тогава започнах да осъзнавам по-сериозно какво ми се беше случвало преди това. Преди Водолея бях просто свит, сърдит, плах и затворен. А след Водолея се разпаднах. Чак след като той се появи започнаха припадъците, блокажите, паник атаките, и някои други „прекрасни“ състояние, които не ми се казват. Не защото Водолея беше виновен, аз си бях виновен, че всеки път когато ме докоснеше, си мислех колко е хубаво това сега, но какъв ужас беше това преди. А Водолея от своя страна не ме остави да свикна и да преодолея състоянията, а започна и той да докосва по другия негов начин. Но този пост не трябваше да бъде и затова. 🙂

След седем години, след много рев, много глупости, много състояние, скандали, забрани, удари, изневери, вллюбвания в други хора, явно съм се научил поне от време на време да усещам чисто физическото усещане и да не мисля за бъдеще, минало и сложни настоящи ситуации. И тези няколко(четири всъщност) докосвания са това, което изпълва ума ми последните няколко дни.

1. Целувката в колата, по време когато бях много болен, и плачех, защото не исках да бъда на мястото, на което бях(да, знам, много детско от моя страна). Това всъщност беше първата ни целувка, след като се бяхме разделили. Потънах в нея. Не я очаквах. Той не вложи нищо сексуално, нито пък беше опит да ме омилостиви, за да ми промени мнението за раздялата. Беше просто много нежна и внимателна целувка. От която забравих къде съм.

2. Целувката след едно малко по-дълго пътуване, което той също, за моя изненада, не използва, за да ме убеждава да се върна. И което пътуване аз успях да съсипя с това, че ми стана лошо на връщане и провалих една от планираните му срещи. А той ме беше попитал сто пъти преди това дали се чувствам достатъчно добре да пътувам с него, в което аз упорито се опитвах да го убедя. След като се забавихме сума ти време и след като най-накрая ми просветна, отворих уста, за да започна да се извинявам. А той започна да ме целува. И в един момент в главата ми прозвуча някаква музика. Тип песен, която пускат в сериала по време на съдбовен момент. Да, ужасно инфантилно и клиширано, знам. Но го чувах в главата си. И исках да се допирам до него, колкото се може повече, докато ме целува.

3. Секса на другия ден – това беше първия секс след раздялата. И беше толкова бавен, така че да почувствам всичко. Бавно, постепенно, нон стоп питайки ме „Как си?“, „Добре ли си?“. И хубавото в това беше не само колко много ми харесваше на мен, а че му харесваше и на него.

4. Секса днес. Да, днес се показах като най-лесно влияещ се от спасителната роля на Водолея. Днес показах слабост и че все още се разтапям от това, той да ме покровителства в разни ситуации. Но не ми пука. Спорех със служителка за нещо, което ми се полага, а тя упорито ми го отказваше. И тогава се намеси той. Държа се що го де нормално и успя да я накара да ми даде каквото трябваше. Едвам изчаках да завием в първата уличка, в която нямаше кой да ни види, за да го целуна, едвам изчаках да отидем накъде, където да правим секс, и то секс в който аз бях инициативния, а той не ми даде да стана от него, когато свърши и продължи да ме целува минути наред след това.

Да, за тези четири докосвания исках да пиша. Защото ми беше толкова добре, че просто изгарях от желание да го разкажа на някого. Защото беше хубаво и просто. Така, както май не е било досега.

Какво ще стане с мен и него, вероятно вече е ясно, както и че ще е скоро. Може би греша, може би ще съжалявам за този шанс. Но идеята да не съм заедно с него не ме прави щастлив. А аз все още слушам сърцето си.

16.04.2014г.
Ив

Понякога само

0

gay kissРъка в ръка и тяло в тяло,
от две превръщат се уж в цяло,
и уж съм с теб, но не съвсем.
Сънувам някой друг до мен.

През пръстите ти го докосвам
и всичко става много просто,
без да мисля, само чувствам, усещам.
С него си вярвам за всяко нещо,

така, както със теб не мога.
Той е друг свят, пали друг огън,
макар да си център на мойта вселена,
той връща дъха ми от време на време.

Другия път ще сме само двама,
понякога само се будя в измама,
от него написана във моите мисли.
Аз съм си твой, а той за друг е истински.

24.10.2013г.
Ив