Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Когато ти го кажа

0

И всеки път, когато ти го кажа,
нещо в мене тихичко се свива,
макар отдавна да знаеш колко си важен
и че без теб не искам напред да отивам.

И всеки път, когато от теб го чуя,
сърцето ми изпълва се докрай,
със някаква нереална буря
от сбъднати и несбъднати желания.

И всеки път, когато си го мисля,
искам да мога да забравя,
от колко далеч ми пишеш.
Искам да мога да ти се оставя

да не съществува нищо друго,
да те докосвам,  да те усещам,
до теб да съм, когато се събудя.
Без страх да те искам повече от всяко нещо.

Обичам те.И колкото и трудно
да ми е на думи да те имам само,
искам до безкрай да те сънувам будно
и да ми казваш, че ти липсвам като ме няма.

 

24.06.2014г.
Ив

Can’t you see that you’re smothering me, holding too tightly, afraid to lose control…

0

I’m tired of being what you want me to be
Feeling so faithless, lost under the surface
Don’t know what you’re expecting of me
Put under the pressure of walking in your shoes
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)
Every step that I take is another mistake to you
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)

Can’t you see that you’re smothering me,
Holding too tightly, afraid to lose control?
‘Cause everything that you thought I would be
Has fallen apart right in front of you.
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)
Every step that I take is another mistake to you.
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)
And every second I waste is more than I can take.

I’ve become so numb, I can’t feel you there,
Become so tired, so much more aware
I’m becoming this, all I want to do
Is be more like me and be less like you.

And I know
I may end up failing too.
But I know
You were just like me with someone disappointed in you.