Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

До тебе

0

Не спя. До теб не ми се спи,
до тебе, който ме поглежда
със истински си очи
и сее мънички надежди.
До тебе, който не кипиш,
а гледаш тихо и засмяно.
Спокойно е като мълчиш,
а не напрегнато, сковано.
До тебе, който срещнах преди време,
до тебе с който заживях,
преди да дойде другият „ти“ да отнеме,
минутите, в които спирам да съм плах.
До тебе. Няма как да спя.
На ум ще те запомням и рисувам,
да мога и друг път да те преродя,
след като спреш във ярост да сънуваш.

20.01.2014г.
Ив

Понякога само

0

gay kissРъка в ръка и тяло в тяло,
от две превръщат се уж в цяло,
и уж съм с теб, но не съвсем.
Сънувам някой друг до мен.

През пръстите ти го докосвам
и всичко става много просто,
без да мисля, само чувствам, усещам.
С него си вярвам за всяко нещо,

така, както със теб не мога.
Той е друг свят, пали друг огън,
макар да си център на мойта вселена,
той връща дъха ми от време на време.

Другия път ще сме само двама,
понякога само се будя в измама,
от него написана във моите мисли.
Аз съм си твой, а той за друг е истински.

24.10.2013г.
Ив