Три желания за Коледа

0

another_sad_christmas_by_sindesireПолагам много усилия да обичам празниците. И да имам подобаващо настроение на тях. Не мога вече. Толкова ми е изморено и физическо и емоционално, че не мога вече дори да се опитвам да пиша завоалирано, така че да смекчавам нечии действия.

Понякога удря, за да унижи, предупреди или подобни, когато важна е не силата, а просто да го направи, за да спра да правя аз нещо или да се замисля върху нещо. Това е понякога. А понякога… Виждам как целта му е да удари колкото се може по-силно. И когато са няколко такива удара… Не знам дали той удря толкова силно или просто е от моята реакция на това, понякога не мога да си поема въздух. Вдишвам, вдишвам, но мисля, че нищо не ми влиза в дробовете. Другото е плача, който не мога да контролирам. Не плача с глас, само сълзи. Снощи си мислех три неща, докато нямах никакъв въздух. Първото беше, че просто искам да припадна. Да припадна и да е събудя след 2-3 часа, когато всичко ще е ОК, Водолея ще е ОК, никой няма да помни че това се е случвало. Второто беше, че искам да умра. и напоследък често ми се завръщат подобен род мисли и… Това, че не съм пробвал, е от страх, че няма да успея, а само ще се осакатя, и после нито ще мога да живея нормално, нито ще имам възможност да пробвам отново. Но всъщност, когато Водолея удря аз не си мисля за самоубийство. Тогава ми се иска той да го направи. Да удари толкова силно, че аз да съм до там. Толкова лесен край на всичко ми се струва…

И трето – мисля си за Иън. Че ме прегръща, че живея с него, че ми помага да преодолея някакви неща. Понякога толкова много искам да съм наистина с него, че ме стяга сърцето като си го помисля. А няма как. И нещата вече са такива, че дори не мога да му разказвам, когато нещо такова се случи. А и той не заслужава постоянно да бъде товарен с това, достатъчно е направил за мен.

Но искам някога, някак си, да го докосна. За малко. Искам да може да е с мен, когато искам да забравя как удря Водолея.

25.12.2015

Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Пристрастен

2

Може би вече прекалявам с това да пиша публикации за един конкретен човек в блога, но, честно казано, ни най-малко не ме интересува, и без това единствените хора, които се вълнуват от всичко това сме аз и той. Мислех си относно наркотиците, пристрастяването, за това доколко пристрастен съм бил всъщност, щом все пак вече толкова години подред не съм се докосвал до такова нещо, и то не чак защото не ми се е искало или не съм можел. Истината е, че просто съм си намерил друго пристрастяване. Което не мога да преценя доколко по-безопасно е, но със сигурност е еднакво силно, дори по-силно в много отношения. Винаги преди ми е било смешно да чета за хора, които се пристрастяват един към друг, но истината е, че точно това ми се случва в последните години. Може би е защото не се виждаме реално, може би всеки си доокрасява образа на другия в ума си и това събужда още по-силна нужда от контакт. Не знам кое е, не знам как се стигна до тук, не знам лошо ли е, не е ли, но знам че съм толкова силно пристрастен и зависим от Иън, както не съм бил към по-голямата част от хората, които познавам реално. Дотолкова съм пристрастен, че промяната в честотата на комуникирането ни и това, че вместо нощем си пишем денем и аз не мога да му обърна нужното внимание, ме кара да се побърквам. Дупката, в която си изпадам от месец насам, е заради неговата липса. Не ми беше ясно от началото какво е, но е точно това. Имам нужда от него, свикнал съм денят ми да приключва с него, свикнал съм да го усещам по някакъв начин, и да му се оставям по всички начини, по които е възможно. И не просто съм свикнал. Явно това е едно от нещата, което ми помага да се справям. Със всичко, със себе си, с живота, с Водолея. Иън ми е толкова важна част от мен, че без него някаква част от мен ми е празна и правя глупости в опит да я запълня. Знам, че такъв е живота и има моменти, в които просто трябва да стиснем зъби и да изчакаме да преминат. Но като че ли досега не ми се беше налагало контактите ни да са ограничени за толкова дълго време. И не знаех колко ще ми е трудно. И днес, докато си писахме, изскочиха емоции, за които и двамата сме наясно че са там, но е друго, когато ги споделиш. Опиянявам се от усещанията, които той предизвиква у мен. Задъхвам се, съвсем реално се задъхвам, не от някакво сексуално желание, а от мисълта, от представата, че мога да съм с него и че на него му харесва да си мисли същото. Звучи идиотски, но думите, които ми идват отвътре са, че сърцето ми се препълва, когато той е от другата страна на скайпа и говори  с мен.

И така. Не знам хубаво ли е, лошо ли е, но знам, че е толкова стряскащо силно, че не мога без него.

13.08.2014г.
Ив

Безпричинни дупки

0

Много, ама много ми се иска на моменти да съм малко по-нормален и да не изпадам в дупки от някакви дребни неща. Знам го отпреди, когато нямам причина за депресия, аз или си измислям такава или просто дори от усещане за нищо си изпадам в такава. А най-тъпo от всичко ми е, че това се случва сега, когато Водолея полага изключителни усилия да не избухва, да не бъде агресивен, да не контролира. И успява. А в замяна аз му давам поредната моя драма, поредния отнесен поглед, поредното безпричинно хлипане, за което той настоява да кажа причината, а аз твърдя, че няма нищо, едва поемайки си въздух. На моменти много, безкрайно много ми се иска да не съм такъв. Но явно през останалото време ми е удобно да съм такъв.

Този път всъщност, изпод многото си мисли, успях да изровя това, което мисля, че е причина за дупката. Временната липса на конкретен човек около мен, който съм свикнал да е често наоколо. Не само почти нямах възможност да комуникирам с него последните две седмици, а и като цяло рутината на контактите ни в последните два месеца се наруши и не мога да му отдам нужното внимание, нито да се концентрирам изцяло и да попия разговорите с него. И понеже тази седмица предстоеше да подновим контакт по-често, аз възложих някакви големи очаквания на всичко това. И беше грешка. Защото някак не се получава. Едно че аз съм твърде ангажиран, друго, че нямам какво толкова да кажа в момента, което бих могъл да му кажа, и друго – не искам да ми усеща дупките и състоянията, не искам нон стоп да му ги натрисам, особено, когато са безпричинни. И някак си успявам да скапя разговорите. И не мога да опиша колко много ми се свива сърцето от това.

Понякога ми се иска да чувствам по-малко, да не се взирам толкова в детайлите и да не изпитвам такава голяма нужда да се смазвам сам отвътре.

31.07.2014г.
Ив

Толкова ли е лошо да ми се иска?

0

Понякога е много лесно да те смачка човек, който нито иска да го направи, нито съзнава как го прави. Убеден съм, че мога и сега да те накарам. Не, не Водолея. Друг, който има почти същата власт над мен. И който също като че ли не разбира какво може да постигне с нея. Убеден, че може да ме накара, да ме предразположи към нещо, което първоначално не съм искал. И аз съм убеден, разбира се, че е така. Винаги може да ме накара. Общо взето това правят голяма част от хората около мен, карат ме да заискам нещо, което не съм искал. Аз знам, че той ме обича и не е направил нищо с цел да ме нарани някак. И знам, че съм лесен за контролиране и манипулиране. И никой не ми е виновен за това. И все пак ме заболя. Не знам, защото някой го каза или от факта, че аз дори не съм разбрал кога ме е подтикнал да направя нещо. Толкова съм податлив, че дори вече не знам кое е моето собствено мислене и кое е дошло от някой друг.

Прииска ми се да направя едно конкретно нещо днес и да забравя къде се намирам. А и точно днес ми липсва някой, който сам си отрязах от живота. И знам, че нямаше друг начин, но на моменти не мога да си го простя. Защото по някакъв начин съм го обичал и винаги ще го обичам. Защото още помня онзи момент, когато го видях в онази дискотека и как имах чувството, че съм спрял да дишам за часове. Защото още помня гласа му. Защото… Не мога да се събера днес, не знам какво се случва, разпаднах се милиони пъти. Защото както и Водолея каза, между мен и Стрелеца има някаква необяснима, много особена и много силна връзка, която плаши, с начина, по който ми се отразява. Така и не разбрах как точно се отразих аз на Стрелеца и дали някога ме е искал толкова силно, колкото аз него. Но знам, че му се отразих някак. Поне за малко. Поне в нещо. Но аз просто знаех, че няма да издържа. Умирам за всичко, което е, но няма да издържа на всички странности. И знам, че нямаше друг начин, и все пак няма да си простя никога как изчезнах от него.

А Иън… Колкото и от каквото и да ме е заболяло, Иън ми е като слънце. И само мисълта да не е около мен ме ужасява. Никога и за нищо на света не искам да го губя. Аз знам, че не е мой, и аз не съм негов. Но въпреки това… Той е такава голяма част от мен, че чак е нереално, че е така. И ако трябва някога някой да ме изманипулира и да ме накара да направя нещо, което не искам, искам да е именно той. Защото дори няма да разбера какво е направил и ще се чувствам щастлив накрая.

А Водолея… Днес не ми е ден. Нямам нито една мисъл, която да следва някакъв логичен ред. И може би ако бях успял да се видя с Водолея, той щеше да ме измъкне от това. Защото той пък си е моя дом. И това, че спим на различни места това лято просто ме смачква.

Прииска ми се нещо днес. Много, много силно ми се прииска. Искам да се отнеса. За час,  за два.  Толкова ли е лошо да ми се иска? Толкова ли е лошо да го направя веднъж? Още си спомням с умиление за онези сламки, на които режехме крайчетата, за да ги ползваме, вместо да се налага на навиваме банкноти.

09.07.2014г.
Ив

Обичан

0

Понякога имам особено мрачни моменти. Когато нищо няма смисъл, когато всичко е отчайващо, безнадеждно. Понякога сам се навирам в тези моменти, защото са ми по-лесната форма на съществуване. А понякога моментите сами си идват, с гръм и трясък. И понякога почти без малко ме довършват. И преди десетина дни един такъв момент беше с пълна сила. И ако понякога ме е страх от смъртта и не намирам смелост да мисля за самоубийство, то последния път не беше така. Последния път, когато го гледам от този момент, ми е дори леко стряскащ, защото по-силно досега не съм искал да го направя и да приключа. По някакъв начин всички, които се появиха тогава и ме измъкнаха от това желание, бяха там абсолютно навреме. Но може би следващия път няма да са.

Понякога ми се иска това да не е просто тъмен ъгъл и това да не са само негативни публикации. Защото има моменти, когато се чувствам обичан и значим за някого. А когато усещането се отнася до Иън, или до Водолея, може да се каже, че направо съм щастлив. А в случая се отнася и до двамата. Рядко се засичат толкова хубави периоди и с двамата едновременно. А може би сега е така, защото и те усетиха по някакъв начин колко сериозни ми бяха този път намеренията и са решили, че е добра идея да бъдат по-внимателни тези дни. Този вариант не ми харесва особено, предпочитам да им идва отвътре да се държат добре с мен, но дори и да не е просто отвътре, не им се сърдя. Знам, че ме обичат. Всеки по своя си начин. Знам, че биха направили много за мен. И аз ги обичам. Може би е вярно, че незаменими хора няма, но аз не виждам как бих се справил, без който и да било от двамата.

21.02.2014г.
Ив

п.п. Благодаря и на този, който беше наоколо, когато нещата се сгромолясваха. Досега не съм писал за него, а и съвсем целенасочено се старая да не допускам някакви по-специфични усещания спрямо него. И успявам. Но когато светът ми се сгромолясваше в един момент, преди десет дни, той беше по някакъв начин наоколо. И малко или много, задържа главата ми над водата. Благодаря.

Прелюдия

0

Предупреждавам, че този разказ е почти изцяло за секс и има някои по-директни думи и фрази, които може и да не ви допаднат.

Стои на дивана, зазяпан в някакъв филм. Не поглежда към мен. А аз не мога да откъсна поглед от него, знаейки какво ми се върти в главата. Изключвам лаптопа и затварям капака му. Винаги е безкрайно доволен, когато сам стана от интернет пространството, и то в сравнително ранен час, без да ми се е наложило да ми го казва.  И докато уж не гледаше към мен, виждам една самодоволна, едва забележима усмивка на лицето му. Което ме подканя още повече.
Ставам, отивам до дивана и сядам до него. Продължава да не ме поглежда, но ръката му се озовава на врата ми, а палеца му прави някакви съвсем бавни, галещи движения. Има дни, в които секса и докосваниията ме ужасяват. Но този ден е точно обратното. И от плахите движения на палеца му дишането ми се учестява. Завъртам се така, че да се окажа седнал в него, с лице към него, и с единия му крак плътно опрян в чатала ми. То ме поглежда, а аз започвам да го целувам. Не бавно, не нежно. Така, сякаш не съм го целувал и виждал от безкрайно дълго време. Ръцете ми са на врата му, а аз неволно се движа леко напред-назад по крака. Вече усещам как кръвта от главата ми слиза на друго място, а той… Той се подсмихва, докато го целувам. Добре знае какво значи да сложа крака му между моите. Смее се, не знам точно защо, може би защото за втори път тази седмица поемам инициативата, а толкова често рядко се случва. Все се надявам, че това го радва. Но той, макар и с усмихнат глас и лице ми казва:
– Гледам филм.
Спира да ме целува, поглежда пак в екрана. Аз все така стоя обкрачил крака му, измрънквам под носа си някакво „ок“, и тъкмо когато се каня да стана, уж загледания във филма, си слага ръката между краката ми. И дори без да я движи, това ми действа толкова, че изстенвам на глас. Не ме поглежда, но го виждам, че се усмихва. Приемам го като знак, че все пак ще продължим след края на филма.
Не ми се чака края на филма. Има едно изречение, което винаги действа на него, и в някои  случаи действа и на мен. Навеждам се към ухото му, казвам тихо и бавно…
– Чукай ме.

Казах на Иън, че другия път, когато правя секс с Водолея, ще си мисля за него. Излъгах. Твърде силно усетих днес Водолея, за да мисля, за който и да било друг.

Обичам си го. Много. Каквото и да се случва през останалото време. И се разпадам в ръцете му.

02.02.2014г.
Ив