Три желания за Коледа

0

another_sad_christmas_by_sindesireПолагам много усилия да обичам празниците. И да имам подобаващо настроение на тях. Не мога вече. Толкова ми е изморено и физическо и емоционално, че не мога вече дори да се опитвам да пиша завоалирано, така че да смекчавам нечии действия.

Понякога удря, за да унижи, предупреди или подобни, когато важна е не силата, а просто да го направи, за да спра да правя аз нещо или да се замисля върху нещо. Това е понякога. А понякога… Виждам как целта му е да удари колкото се може по-силно. И когато са няколко такива удара… Не знам дали той удря толкова силно или просто е от моята реакция на това, понякога не мога да си поема въздух. Вдишвам, вдишвам, но мисля, че нищо не ми влиза в дробовете. Другото е плача, който не мога да контролирам. Не плача с глас, само сълзи. Снощи си мислех три неща, докато нямах никакъв въздух. Първото беше, че просто искам да припадна. Да припадна и да е събудя след 2-3 часа, когато всичко ще е ОК, Водолея ще е ОК, никой няма да помни че това се е случвало. Второто беше, че искам да умра. и напоследък често ми се завръщат подобен род мисли и… Това, че не съм пробвал, е от страх, че няма да успея, а само ще се осакатя, и после нито ще мога да живея нормално, нито ще имам възможност да пробвам отново. Но всъщност, когато Водолея удря аз не си мисля за самоубийство. Тогава ми се иска той да го направи. Да удари толкова силно, че аз да съм до там. Толкова лесен край на всичко ми се струва…

И трето – мисля си за Иън. Че ме прегръща, че живея с него, че ми помага да преодолея някакви неща. Понякога толкова много искам да съм наистина с него, че ме стяга сърцето като си го помисля. А няма как. И нещата вече са такива, че дори не мога да му разказвам, когато нещо такова се случи. А и той не заслужава постоянно да бъде товарен с това, достатъчно е направил за мен.

Но искам някога, някак си, да го докосна. За малко. Искам да може да е с мен, когато искам да забравя как удря Водолея.

25.12.2015

Advertisements

Какво значат халките?

0

Нося я от пет години. Халката. Не я свалям или много рядко. Той в повечето случаи си я носи на синджирче на врата. Моята си е на пръста. Безименния пръст, на лявата ръка. И всеки път, когато я погледна знам кой съм и се чувствам на мястото си. Знам, че е символична и няма никаква стойност за друг, освен за мен и Водолея. Но за мен е символ на целия ми свят и показва най-съществената част от живота ми. Отдавна вече не ми пука кой ще разбере за мен или не, затова понякога, когато непознат я погледне и ме попита дали съм женен, казвам „да“. Защото аз съм. Може да не съм се подписал никъде, в някакъв официален документ, но ние сме семейство повече, отколкото много, които са се подписали. Живея с него от шест години и половина, знам всичко за него, той знае всичко за мен, често си предусещаме реакциите, настроенията. Никой няма по-близък човек от другия. Това не е ли семейство?
И звучи красиво горенаписаното. Но няма да залъгвам никого за красотата в нашето семейство. Която често се изпарява. Както може би е и в други, подписани семейства. Когато видя, че е сложил халката на пръстта си, стомаха ми се свива. От радост. Тогава знам, че тези халки значат нещо и за него, и не са просто опит да угоди на моя прищявка. Особено, когато я слага на място, където е сред други хора. Днес я сложи. В деня наБъдни вечер. Реших, че за празника е имал време да помисли и за нас, не само за работа и проблеми, и си е спомнил колко ме обича. Качихме се в колата, аз се бях омагьосал да гледам как халката блести на пръста му и да си мисля как това и в неговия, и в моя ум значи, че му принадлежа.
Принадлежа му. Улисан да гледам в халката на пръста му, не забелязах веднага къде отиваме. Гората. Някъде навътре. Където не идват хора. В ден, в който не работя и той не работи, и се предполага, че всички са си вкъщи и никой няма да тръгне из гората. За да осъществим една отдавнашна негова идея за секс там. Нищо, че на мен не ми е до това в момента. Или точно защото не ми е до това. Не го интересуват никакви мои доводи, оправдания и молби. Той е решил и това е. Защото халката на пръста му днес не значи „обичам те и искам целия свят да знае, че си с мен“, халката му днес значи „ти си мой и мога да правя, каквото си поискам с теб“. А моята винаги значи едно и също, вкъщи и пред други хора, денем или нощем, когато той я вижда или не. Винаги значи, че го обичам и съм готов да направя всичко за него. И го правя.
Оказа се, че обещанието да прекараме вечерта заедно, само двамата, без телефони и компютри, е било обещание да правим цяла вечер секс. Такъв, какъвто на него му харесва. И понеже напоследък той е напрегнат, нервен, изтормозен, получава това, което иска. Щеше да го получи дори да не беше напрегнат, нервен и изтормозен. Защото аз това правя – давам му дори, каквото не искам да му дам. И защото той това прави – взима от мен, каквото не съм мислел, че може да се вземе.

Обичам го. Дори сега. След цял ден и цяла нощ, в които не се съобрази с мен за една секунда. След които той спи доволен, а аз се опитвам да вляза в кондиция, защото днес ще се видя с майка ми и трябва да я убеждавам за хиляден път, колко страхотно се чувствам във моята връзка с Водолея. И ще го обичам дори и тогава, когато повтарям като идиот колко ми е добре с него, а на ум си припомням всяко нежелано движение и усещане от тази изминалата нощ.

Обичам го и съм готов да направя всичко за него. И затова не свалям никога халката си. А когато преди малко той се събуди и още с халка на пръста дойде над мен, наведе се, хвана ми главата с ръце, целуна ме усмихнато и ми каза „Весела Коледа“, забравих за секунди, защо той сложи халката си вчера.

25.12.2013г.
Ив