Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Advertisements

I don’t know how to give up on you…

0

I hate it how much I need you… Никак, ама никак не е лесно да скъсаш с някой. Дори той да е бил на ръба да приключи връзката ви по друг, много по-фатален начин. Не е истина колко силно го обичам… И не така умряло, заспало и примирено, както правят хората след седем години връзка. Обичам си го. Все едно съм го срещнал вчера. И в същото време все едно съм го познавал винаги. Ще ми хареса да съм сам и да разполагам със себе си, и бързо-бързо ще реша за раздялата. Така ми казаха преди няколко дни. Нищо подобно. Криво ми е, че спя сам, че не мога да му разкажа някакви неща. Не виждам нищо напред без него, нищо…

И в същото време знам, че няма да спре. Да удря, да контролира, да забранява. Няма да спре. Може да спира за малко, но никога завинаги. А защо това не може да ми е достатъчно да скъсам с него? Вбесявам се, че се побърква да ме търси в момента и не ме оставя да помисля на мира. Но истината е, че ще откача, ако не го прави. Имам нужда не само аз да съм с него, а и той да ме обича и да ме иска.

Не знам как да се откажа от това, което обичам повече от всичко. Знам риска, знам, че някой ден може и да не доживея края на скандала. А какъв е смисъла да го доживявам, ако няма да съм с него? Знам, че звучи идиотски и пресилено. Не е пресилено. Той е част от мен. Онази част, от която ме боли най-много. Но е и най-близко, до това, което съм всъщност.

А каква каша е в главата ми… За всичко разчитам на него, как да взема такова решение сам…

21.03.2014г.
Ив

Понякога само

0

gay kissРъка в ръка и тяло в тяло,
от две превръщат се уж в цяло,
и уж съм с теб, но не съвсем.
Сънувам някой друг до мен.

През пръстите ти го докосвам
и всичко става много просто,
без да мисля, само чувствам, усещам.
С него си вярвам за всяко нещо,

така, както със теб не мога.
Той е друг свят, пали друг огън,
макар да си център на мойта вселена,
той връща дъха ми от време на време.

Другия път ще сме само двама,
понякога само се будя в измама,
от него написана във моите мисли.
Аз съм си твой, а той за друг е истински.

24.10.2013г.
Ив