Осем дни

0

3d2bc3f074f384e5245a8b343d71a732Много добре знам колко малко са осем дни. Осем дни са нищо и в никакъв случай не гарантират краен успех. Но поне в собствения си блог мога да се похваля. Много пъти съм казвал преди, че няма бивши наркомани. И винаги съм знаел, че по някакъв начин, някога, ще се върна към взимането на нещо забранено. Е, върнах се. През август. Не съм станал крайно зависим, не взимам всеки ден, не изпадам в ужас, когато не мога да си намеря, не е това нещото, за което мисля постоянно. Но факт е, че за първи път, откакто започнах пак през август, ми се събират цели осем дни, в които не съм взимал нищо. Най-добрия ми случай е бил седем дни – от уикенд до уикенд, но в повечето случаи съм имал едно междинно взимане някъде към средата на седмицата. Е, тази седмица пропуснах да взема не само в средата, но и през уикенда. И планирам да изчакам поне още седмица до следващия път. Не, това далеч не значи, че от тук нататък повече няма да взимам, или пък че няма да има повече седмици, в които да е през ден. Или всеки ден. Но днес са осем дни, в които не съм взимал нищо. И съм си съвсем добре засега.

25.01.2016г.
Ив

Бивш?

4

Понякога след като правим секс, ми липсва да си запаля цигара. Никога не съм бил кой знае колко запален пушач и не съм пушил по много цигари на ден, с изклчение на някои периоди, но явно е било достатъчно, за да придобия навик в дадени ситуации да паля, и да искам да си запаля. А след секс е било някак задължително. Не знам дали, защото е клише и всички го правят, или защото Водолея го прави. Всъщност, ако секса е бил по-бурен и току що си останал без въздух, едва ли цигарата прави физическото усещане по-приятно.
Водолея пуши срещу ми на прозореца и ми предлага с усмивка да си дръпна. Бих приел може би, ако не знаех, че не ми го предлага сериозно. Бях чел или чул някъде, че няма бивши пушачи, наркомани, алкохолици, престъпници и проститутки. Можело да спреш за малко, но рано или късно пак се връщаш към лошия навик. Разбира се, около себе си имам достатъчно примери, доказващи противното. Но може би са просто изключения.

Бяхме в колата на един познат, на задната седалка, връщайки се от рожден ден, някъде към пет сутринта. Не знам дали луната беше пълна, но светлината й се отразяваше ярко в океана, който се падаше от едната страна на пътя, откъм моя прозорец. Чудех се колко пъти на човек му се случва да види нещо такова и по-точно колко пъти, когато човек минава покрай нещо такова, му се случва да го забележи. Не беше свързано с романтика, просто беше наистина красиво, водата беше спокойна, беше като нарусивано и нереално.
В един момент през тялото ми премина някаква вълна от тръпки, започваща от вътрешаната страна на бедрото ми. Онези тръпки, при които сякаш някакви нежни иглички те полазват по цялата кожа и усещаш как се загряваш отвътре. И топлите вълни се засилваха все повече около бедрото и слабините. Беше ръката на Водолея. Водолея, който ми беше скъсал нервите вечерта и деня преди това. Но бях забравил това усещане в момента. Като че ли бях забравил и на кой е ръката, и дори че усещането идва от нечия ръка. Усетих че се отпускам надолу и неволно си разтварям краката, за да направя място на ръката да опипва повече. И през цялото време не спирах да виждам очертанията на океанските вълни, осветени от луната. Не, не беше романтично. Не беше и до страст. Просто съчетанието на топлите вълни с гледката ме караха да отпусна всеки мускул и да изпадна в едно почти невъзможно за описване физическо усещане, което в момента мога да сравня с някакво плавно носене във въздуха.
Слязохме от колата на няколко пресечки от вкъщи. В близост до паркинг, където нямаше кой да се появи по това време на нощта. Когато той ме дръпна към паркинга, не към улицата, нямах никакво съмнение за какво. Знаех, че е е не по-малко замаян от мен. Изведнъж си представих как сме изглеждали двамата на задната седалка на колата и ми се стори възбуждащо. Не просто ми се стори, отрази се още повече на възбуденото ми състояние. Той ме целуваше по врата, докато една от ръцете му продължаваше да ми праща топли иглички по цялото тяло. Изведнъж квартирата ни започна да ми изглежда прекалено далечна и беше абсурдно да чакам да стигнем до там, паркинга вършеше идеална работа. Нямах проблем с възбудатата, не се притеснявах какво правим, къде го правим и може ли някой да ни види. Нямах никакви отблясъци от миналото. Мисля, че бях изключил и с кой го правя. Просто ми харесваше да го правя там и сега, заради самото физическо усещане. Един от малкото пъти, когато ми се е искало да продължи, колкото се може повече.

Кокаина винаги ми е действал не съвсем като на другите хора. Бях слушал приказки за прилив на енергия, за желание да говориш, за сексуална възбуда. А аз се отнасях. Сякаш имаше някакво копче, с което изключвах абсолютно всяка една негативна емоция. И всичко ми харесваше – гледките бяха красиви, хората бяха лъчезарни и забавни, докосването не водеше до спомени и нежелани емоционални реакции, а до едно изчистено физическо усещане, на което можех да се насладя, абстрахирайки се от каквото и да било друго около мен. И Водолея беше просто разкошно красив, и искащ ме само за себе си. Без каквито и да било странични усещания. Беше ми красиво и спокойно да се насмъркам. Където и да било, когато и да било. С който и да било. Едно от най-невероятните усещания.

Не знам дали някога ще пропуша пак. За цигара се сещам най-вече, когато някой спомене за пушене повече от няколко пъти в рамките на една минута или в подобни ситуации като след секс, при пиене на алкохол и подобни. С други думи от само себе си не ми идва на ум за цигари. А и съм си дърпал няколко пъти в последните години, веднага ми става лошо, завива ми се свят и ми се повдига, явно физически тялото ми вече е отвикнало от никотина. За кокаин се сещам без всякаква конкретна причина, без някой да го е споменал, без да съм се сетил за някакъв конкретен спомен, свързан с него. Ей така, от нищото ми се приисква пак да усетя, онова чувство, че се нося във въздуха, пак да видя колко прекрасни са всички, пак да мога да се облегна назад и да чувствам обсебващо спокойствие, независимо къде съм, с кой съм и какво се е случило. И знам, да, убеден съм, че няма да ми стане лошо, ако имаше как да опитам сега. Само гледката за линията пред мен и навитата на руло хартийка до нея ме кара да притварям очи и да въздъхвам от желание. И това при положение, че никой не говори пред мен за това, никой не ми предлага, нямам бегла идея, откъде бих могъл да се снабдя. Ако сега някой сложи пред мен и попита искам ли, нямам никакво съмнение какво ще отговоря. О, да,  знам колко нередно, опасно и така нататък е. Знам. И ни най-малко не ме интересува. Явно за някои неща наистина няма как да станеш бивш, дори и това да се отнася само до усещане и желание, а не до действие. Но колко ли е далеч действието, когато желанието е така силно?

15.07.2013г.
Ив