Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Толкова ли е лошо да ми се иска?

0

Понякога е много лесно да те смачка човек, който нито иска да го направи, нито съзнава как го прави. Убеден съм, че мога и сега да те накарам. Не, не Водолея. Друг, който има почти същата власт над мен. И който също като че ли не разбира какво може да постигне с нея. Убеден, че може да ме накара, да ме предразположи към нещо, което първоначално не съм искал. И аз съм убеден, разбира се, че е така. Винаги може да ме накара. Общо взето това правят голяма част от хората около мен, карат ме да заискам нещо, което не съм искал. Аз знам, че той ме обича и не е направил нищо с цел да ме нарани някак. И знам, че съм лесен за контролиране и манипулиране. И никой не ми е виновен за това. И все пак ме заболя. Не знам, защото някой го каза или от факта, че аз дори не съм разбрал кога ме е подтикнал да направя нещо. Толкова съм податлив, че дори вече не знам кое е моето собствено мислене и кое е дошло от някой друг.

Прииска ми се да направя едно конкретно нещо днес и да забравя къде се намирам. А и точно днес ми липсва някой, който сам си отрязах от живота. И знам, че нямаше друг начин, но на моменти не мога да си го простя. Защото по някакъв начин съм го обичал и винаги ще го обичам. Защото още помня онзи момент, когато го видях в онази дискотека и как имах чувството, че съм спрял да дишам за часове. Защото още помня гласа му. Защото… Не мога да се събера днес, не знам какво се случва, разпаднах се милиони пъти. Защото както и Водолея каза, между мен и Стрелеца има някаква необяснима, много особена и много силна връзка, която плаши, с начина, по който ми се отразява. Така и не разбрах как точно се отразих аз на Стрелеца и дали някога ме е искал толкова силно, колкото аз него. Но знам, че му се отразих някак. Поне за малко. Поне в нещо. Но аз просто знаех, че няма да издържа. Умирам за всичко, което е, но няма да издържа на всички странности. И знам, че нямаше друг начин, и все пак няма да си простя никога как изчезнах от него.

А Иън… Колкото и от каквото и да ме е заболяло, Иън ми е като слънце. И само мисълта да не е около мен ме ужасява. Никога и за нищо на света не искам да го губя. Аз знам, че не е мой, и аз не съм негов. Но въпреки това… Той е такава голяма част от мен, че чак е нереално, че е така. И ако трябва някога някой да ме изманипулира и да ме накара да направя нещо, което не искам, искам да е именно той. Защото дори няма да разбера какво е направил и ще се чувствам щастлив накрая.

А Водолея… Днес не ми е ден. Нямам нито една мисъл, която да следва някакъв логичен ред. И може би ако бях успял да се видя с Водолея, той щеше да ме измъкне от това. Защото той пък си е моя дом. И това, че спим на различни места това лято просто ме смачква.

Прииска ми се нещо днес. Много, много силно ми се прииска. Искам да се отнеса. За час,  за два.  Толкова ли е лошо да ми се иска? Толкова ли е лошо да го направя веднъж? Още си спомням с умиление за онези сламки, на които режехме крайчетата, за да ги ползваме, вместо да се налага на навиваме банкноти.

09.07.2014г.
Ив

Бивш?

4

Понякога след като правим секс, ми липсва да си запаля цигара. Никога не съм бил кой знае колко запален пушач и не съм пушил по много цигари на ден, с изклчение на някои периоди, но явно е било достатъчно, за да придобия навик в дадени ситуации да паля, и да искам да си запаля. А след секс е било някак задължително. Не знам дали, защото е клише и всички го правят, или защото Водолея го прави. Всъщност, ако секса е бил по-бурен и току що си останал без въздух, едва ли цигарата прави физическото усещане по-приятно.
Водолея пуши срещу ми на прозореца и ми предлага с усмивка да си дръпна. Бих приел може би, ако не знаех, че не ми го предлага сериозно. Бях чел или чул някъде, че няма бивши пушачи, наркомани, алкохолици, престъпници и проститутки. Можело да спреш за малко, но рано или късно пак се връщаш към лошия навик. Разбира се, около себе си имам достатъчно примери, доказващи противното. Но може би са просто изключения.

Бяхме в колата на един познат, на задната седалка, връщайки се от рожден ден, някъде към пет сутринта. Не знам дали луната беше пълна, но светлината й се отразяваше ярко в океана, който се падаше от едната страна на пътя, откъм моя прозорец. Чудех се колко пъти на човек му се случва да види нещо такова и по-точно колко пъти, когато човек минава покрай нещо такова, му се случва да го забележи. Не беше свързано с романтика, просто беше наистина красиво, водата беше спокойна, беше като нарусивано и нереално.
В един момент през тялото ми премина някаква вълна от тръпки, започваща от вътрешаната страна на бедрото ми. Онези тръпки, при които сякаш някакви нежни иглички те полазват по цялата кожа и усещаш как се загряваш отвътре. И топлите вълни се засилваха все повече около бедрото и слабините. Беше ръката на Водолея. Водолея, който ми беше скъсал нервите вечерта и деня преди това. Но бях забравил това усещане в момента. Като че ли бях забравил и на кой е ръката, и дори че усещането идва от нечия ръка. Усетих че се отпускам надолу и неволно си разтварям краката, за да направя място на ръката да опипва повече. И през цялото време не спирах да виждам очертанията на океанските вълни, осветени от луната. Не, не беше романтично. Не беше и до страст. Просто съчетанието на топлите вълни с гледката ме караха да отпусна всеки мускул и да изпадна в едно почти невъзможно за описване физическо усещане, което в момента мога да сравня с някакво плавно носене във въздуха.
Слязохме от колата на няколко пресечки от вкъщи. В близост до паркинг, където нямаше кой да се появи по това време на нощта. Когато той ме дръпна към паркинга, не към улицата, нямах никакво съмнение за какво. Знаех, че е е не по-малко замаян от мен. Изведнъж си представих как сме изглеждали двамата на задната седалка на колата и ми се стори възбуждащо. Не просто ми се стори, отрази се още повече на възбуденото ми състояние. Той ме целуваше по врата, докато една от ръцете му продължаваше да ми праща топли иглички по цялото тяло. Изведнъж квартирата ни започна да ми изглежда прекалено далечна и беше абсурдно да чакам да стигнем до там, паркинга вършеше идеална работа. Нямах проблем с възбудатата, не се притеснявах какво правим, къде го правим и може ли някой да ни види. Нямах никакви отблясъци от миналото. Мисля, че бях изключил и с кой го правя. Просто ми харесваше да го правя там и сега, заради самото физическо усещане. Един от малкото пъти, когато ми се е искало да продължи, колкото се може повече.

Кокаина винаги ми е действал не съвсем като на другите хора. Бях слушал приказки за прилив на енергия, за желание да говориш, за сексуална възбуда. А аз се отнасях. Сякаш имаше някакво копче, с което изключвах абсолютно всяка една негативна емоция. И всичко ми харесваше – гледките бяха красиви, хората бяха лъчезарни и забавни, докосването не водеше до спомени и нежелани емоционални реакции, а до едно изчистено физическо усещане, на което можех да се насладя, абстрахирайки се от каквото и да било друго около мен. И Водолея беше просто разкошно красив, и искащ ме само за себе си. Без каквито и да било странични усещания. Беше ми красиво и спокойно да се насмъркам. Където и да било, когато и да било. С който и да било. Едно от най-невероятните усещания.

Не знам дали някога ще пропуша пак. За цигара се сещам най-вече, когато някой спомене за пушене повече от няколко пъти в рамките на една минута или в подобни ситуации като след секс, при пиене на алкохол и подобни. С други думи от само себе си не ми идва на ум за цигари. А и съм си дърпал няколко пъти в последните години, веднага ми става лошо, завива ми се свят и ми се повдига, явно физически тялото ми вече е отвикнало от никотина. За кокаин се сещам без всякаква конкретна причина, без някой да го е споменал, без да съм се сетил за някакъв конкретен спомен, свързан с него. Ей така, от нищото ми се приисква пак да усетя, онова чувство, че се нося във въздуха, пак да видя колко прекрасни са всички, пак да мога да се облегна назад и да чувствам обсебващо спокойствие, независимо къде съм, с кой съм и какво се е случило. И знам, да, убеден съм, че няма да ми стане лошо, ако имаше как да опитам сега. Само гледката за линията пред мен и навитата на руло хартийка до нея ме кара да притварям очи и да въздъхвам от желание. И това при положение, че никой не говори пред мен за това, никой не ми предлага, нямам бегла идея, откъде бих могъл да се снабдя. Ако сега някой сложи пред мен и попита искам ли, нямам никакво съмнение какво ще отговоря. О, да,  знам колко нередно, опасно и така нататък е. Знам. И ни най-малко не ме интересува. Явно за някои неща наистина няма как да станеш бивш, дори и това да се отнася само до усещане и желание, а не до действие. Но колко ли е далеч действието, когато желанието е така силно?

15.07.2013г.
Ив

Линията на покровителстваните

0

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи… Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и нерешителна зодия, но имат нещо, което така ти се набива на очи, че забравяш всичките им възможни недостатъци. Те са изящно, ангелско красиви. Не божествено, защото за божествено си представям някакво могъщество, а те просто ти се струват толкова невъобразимо очарователни, толкова запленяващи… Ако не беше рус и синеок, вероятно нямаше да се сетя точно за ангели, но той е точното олицетворение… Изведнъж осъзнах, че разсъжденията ми от астрологични се превърнаха в наркотични.
Да, оказа се че на този остров доста често излиза по-евтино и по-лесно да се надрусаш, отколкото да се напиеш. Не говоря за хероин, но, горе-долу, все тая. Когато само пиех и пушех трева, казвах „Е, не говорим за хероин и кокаин“. Да се надяваме, че поне хероина ще успея да го запазя в изречението, за което не говорим. В началото бях много против, сигурно половин година казвах категорично не на всички покани да опитам, разказвах им трагични истории за мои приятели, починали от наркотици и се надявах, че ще ги убедя как същия купон можем да си направим и само с алкохол. После, когато нещата опряха до Водолея да пробва, бях още по-против, но признавам си от чисто егоистични пориви, макар все пак да съм и загрижен за неговото здраве. Казват, че кокаинът те прави по-активен, че не те сдържа на едно място. А активността на Водолея много често е в моя вреда и изпитвах ужас, докъде ще ме докара евентуалната й засиленост. За щастие, прашецът изкарва предимно словесна агресивност от Водолея. Да, при него и тя е брутална, наричал ме е как ли не. Казвали са ми, че понякога думите могат да наранят толкова много, че е по-добре да те ударят, отколкото да чуеш, нещо толкова обидно и накърняващо. Това го е измислил само някой, който не го удрят много често.
Водолеят така и не се ентусиазира кой знае колко от колумбийските прахчета и му се случваха много рядко, тук-там на някой купон, ако някой почерпи. Беше против аз да пробвам, но и не пропускаше да ми каже, че аз, какъвто съм си тих и кротък, едва ли и кой знае колко ще ми хареса, или пък ще има някакъв ефект върху мен. И така, първия път беше след един пореден силов скандал вкъщи (при тези скандали има само един активен и само един пасивен), и може би , за да докажа на себе си, че той поне не може да влияе какви ще са ми кокаиновите състояния, го опитах. Най-тъпото беше, че той е прав. Нито ме изби някаква енергия, нито имах желание да се движа кой знае колко, нито да говоря. Привидно сигурно си изглеждах както по принцип. Но хубавото или по-скоро лошото на ефекта при мен е, че всичко започна да ми изглежда едно такова спокойно, красиво. Мъчех си да си обясня, колко отвратителен е Водолеят и колко трудно се живее с него, но във всичко успявах да виждам само хубавите страни. И така, случката се повтори, потрети. В началото аз не купувах, само ако някъде някой поканеше. А тук това се случва сравнително често. Мислих си, че, докато нямам номера на дилъри в телефона си, всичко е под контрол. После се появиха и номерата. Случваше се по няколко пъти в седмицата, някои седмици и всеки ден, а за нашия скромен бюджет това си е много. Водолеят побесняваше. И, разбира се, неговият начин за борба с дрогата беше също така интензивен, както и всичките му други „борби“ с мен. Мъча се да си втълпя, че той беше така от притеснение за мен и здравето ми, и за финансите ни, но все някак си ми изплува мисълта, че той усеща, че, когато съм насмъркан, не ме интересува кой знае колко какво се случва, не ме стряска гласът му, не се разтрепервам, когато стане рязко от масата. Няма контрол върху емоциите ми тогава. А той обожава да има контрол.
Везните е едно момче, което се прокрадна измежду всичко, което разправях, че е мой тип мъж и ми закова интереса, с каквото най-малко очаквах. Водолеят и всички други, които са ми взимали вниманието, са по-големи и на възраст, и на опит от мен, уверени, със самочувствие, решителни. Покровители. Везните е колкото мен, и ако за мен казват, че съм сладък, за него трябва да кажат, че е диабет. Изглежда стресиран, колкото мен в непознати обстановки, не говори много и като мен има вид, че си търси някой да го спаси от останалия свят. До днес не знам кое е нещото, което толкова много ми хареса в него. Но наистина за първи път в живота си изпитах желание да не бъда с някой в ролята на жертвата, онеправдания, измъчения, за първи път си представях нещо равноправно… Не съм му казвал тези неща, но той изглеждаше все едно ми ги чете в очите. И също изглеждаше все едно няма нищо против, въпреки че той знае за Водолея. Мислих и премислях хиляди планове как в един от моментите, в които сме сами ще стана инициативен и решителен, ще го докосна, ще му кажа нещо…
И ето, стоях си аз на хладно, под ясното небе, близо до екватора, а той беше толкова ангелски красив насреща, че ми се струва, че изстенах, докато си го помислих. И момента беше толкова хубав и чист, без спомени от водолейска агресия, от чувство за вина, от планове за разни прелъстявания. Но за Везните моментът явно беше друг. Той седна до мен, едната му ръка беше някъде върху крака ми, другата върху корема ми, като в последствие се озова някъде под блузата ми. Имах чувството, че не дишам, че не мога да се мръдна от мястото си, че не мога да издам и звук. Да, наскоро никой не ме беше докосвал така, и беше толкова различно и хубаво… Не помръднах. Не му проговорих. Просто мисля, че се преселих някъде другаде тогава.
След секунди някой се появи на терасата и Везните дръпна бързо ръцете си. Никой нищо не заподозря. Но мен ме осени едно прозрение. За пореден, хиляден път в моя живот, аз бях онова окаяно, нещастно създание, което чака някой друг да дойде и да прояви нежност и състрадателност, цялото ново усещане на влечението ми към Везните, уж предполагаемо колеблив и нерешителен, се изпари за секунди и ме върна там, където съм бил цял живот, в линията на покровителстваните.
След този ден кокаинът ми се случва все по-рядко. Или това е затишие пред буря.

29.08.2010г.
Ив