Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Advertisements

Не знам какво ми е

0

Студено ми е. Вие ми се свят, повдига ми се. Всичко ми е свито, главата ме боли. За каквото и да се замисля ме дразни, нищо не ми се започва, нищо не ми се прави. Не чувам, не виждам. Нещо ми засяда в гърлото, очите ми са мокри.
Какво ми е? Не знам. Зимата ми се отразява зле тази година, застоя, нервите в работата. Не знам какво ми е. Свито ми е, криво ми е, сам не се разбирам. Водолея е повече от внимателен тези дни и надушва, че нещо не ми е в ред, прегръща ме, подпитва ме, успокоява ме. И когато го прави, тогава вече не се сдържам, и започвам някакво тихо хлипане. А той не спира да пита какво ми е. Не знам. Не знам, нямам идея какво ми е. И се мразя за това. Мразя как ума ми не може да гълта толкова продължително спокоен въздух и когато нищо не се случва, сам ми натриса депресии и дупки. Напълно безпричинни. Нещо ми липсва, нещо ми се прави. Нямам представа какво, но знам, че няма да го получа. Не ми се работи, не ми се спи. Не ми се яде. Пуши ми се.
Не знам дали е по-тъпо, когато ми е криво, заради поведението на Водолея или когато ей така, от нищото, се чувствам зле и въздуха ми пречи.

31.01.2014г.
Ив

Какво значат халките?

0

Нося я от пет години. Халката. Не я свалям или много рядко. Той в повечето случаи си я носи на синджирче на врата. Моята си е на пръста. Безименния пръст, на лявата ръка. И всеки път, когато я погледна знам кой съм и се чувствам на мястото си. Знам, че е символична и няма никаква стойност за друг, освен за мен и Водолея. Но за мен е символ на целия ми свят и показва най-съществената част от живота ми. Отдавна вече не ми пука кой ще разбере за мен или не, затова понякога, когато непознат я погледне и ме попита дали съм женен, казвам „да“. Защото аз съм. Може да не съм се подписал никъде, в някакъв официален документ, но ние сме семейство повече, отколкото много, които са се подписали. Живея с него от шест години и половина, знам всичко за него, той знае всичко за мен, често си предусещаме реакциите, настроенията. Никой няма по-близък човек от другия. Това не е ли семейство?
И звучи красиво горенаписаното. Но няма да залъгвам никого за красотата в нашето семейство. Която често се изпарява. Както може би е и в други, подписани семейства. Когато видя, че е сложил халката на пръстта си, стомаха ми се свива. От радост. Тогава знам, че тези халки значат нещо и за него, и не са просто опит да угоди на моя прищявка. Особено, когато я слага на място, където е сред други хора. Днес я сложи. В деня наБъдни вечер. Реших, че за празника е имал време да помисли и за нас, не само за работа и проблеми, и си е спомнил колко ме обича. Качихме се в колата, аз се бях омагьосал да гледам как халката блести на пръста му и да си мисля как това и в неговия, и в моя ум значи, че му принадлежа.
Принадлежа му. Улисан да гледам в халката на пръста му, не забелязах веднага къде отиваме. Гората. Някъде навътре. Където не идват хора. В ден, в който не работя и той не работи, и се предполага, че всички са си вкъщи и никой няма да тръгне из гората. За да осъществим една отдавнашна негова идея за секс там. Нищо, че на мен не ми е до това в момента. Или точно защото не ми е до това. Не го интересуват никакви мои доводи, оправдания и молби. Той е решил и това е. Защото халката на пръста му днес не значи „обичам те и искам целия свят да знае, че си с мен“, халката му днес значи „ти си мой и мога да правя, каквото си поискам с теб“. А моята винаги значи едно и също, вкъщи и пред други хора, денем или нощем, когато той я вижда или не. Винаги значи, че го обичам и съм готов да направя всичко за него. И го правя.
Оказа се, че обещанието да прекараме вечерта заедно, само двамата, без телефони и компютри, е било обещание да правим цяла вечер секс. Такъв, какъвто на него му харесва. И понеже напоследък той е напрегнат, нервен, изтормозен, получава това, което иска. Щеше да го получи дори да не беше напрегнат, нервен и изтормозен. Защото аз това правя – давам му дори, каквото не искам да му дам. И защото той това прави – взима от мен, каквото не съм мислел, че може да се вземе.

Обичам го. Дори сега. След цял ден и цяла нощ, в които не се съобрази с мен за една секунда. След които той спи доволен, а аз се опитвам да вляза в кондиция, защото днес ще се видя с майка ми и трябва да я убеждавам за хиляден път, колко страхотно се чувствам във моята връзка с Водолея. И ще го обичам дори и тогава, когато повтарям като идиот колко ми е добре с него, а на ум си припомням всяко нежелано движение и усещане от тази изминалата нощ.

Обичам го и съм готов да направя всичко за него. И затова не свалям никога халката си. А когато преди малко той се събуди и още с халка на пръста дойде над мен, наведе се, хвана ми главата с ръце, целуна ме усмихнато и ми каза „Весела Коледа“, забравих за секунди, защо той сложи халката си вчера.

25.12.2013г.
Ив