Не съм приключил…

0

Мислих, че съм приключил тук. Не, не мислих, че моя Водолей, ще спре с агресивните си изблици. Още по-малко мислих, че съм преборил някакви демони от миналото. Но мислих че съм спрял да се чувствам сам. Мислих, че съм намерил достатъчно хора, които са ми близки, от които не се притеснявам, които могат да бъдат някъде около мен, когато ми е зле. Няма как да имам такива хора за постоянно. Не мога да пренебрегвам съветите им и да продължавам да ги тормозя със себе си. Не мога, нямам право. А и една част изчезнаха в последните месеци по една или друга причина. А ми е толкова трудно да намирам близки хора…

Не искам никой да ми липсва. Искам да стоя на дивана, на който стоях цяло лято. Напушен и какво ли още не. Забравил всичко и всеки. Искам Феодора да е на себе си и да може да ме слуша, и да не мисли, че съм искал нещо да й отнема. Искам Хриз да имаше време и желание да ме погледне като преди. И колко много ми се иска поне веднъж да можеше да прегърна Иън, просто да стоя до него, да заспя до него… Или майка ми и баща ми да…

Толкова много го обичам… Знам, че е прав и че понякога сам си го търся. Но има моменти, в които бих дал всичко да не удря повече. Да не треперя, да не се стряскам постоянно. Когато ми е зле да е опора, а не да влошава нещата…

Знам, че всичко ще отмине, както винаги е минавало. И се е връщало. Но явно съм достатъчно сам, поне вътре в себе си, за да не мога да приключа тук.

14.11.2015г.
Ив

Advertisements

Trembling

0

Уморих се. Да ми се повръща, да ми е студено, да треперя , да припадам. Изморих се, особено, когато съм си мислел за пореден път, че сме приключили с всичко това. Знам, че е инцидентно, на фона на честотата, с която е ставало преди. И не мога повече. Не искам да го карам да ми държи главата над легена, докато повръщам, не искам да треперя, когато ме прегръща, не искам да му се моля да ми купува някакви упойващи неща. Той се промени толкова много, аз защо не мога? Той ми обяснява как всичко е наред, толкова искрено, че чак ми се иска да му повярвам. Не знам кога ще се науча да е.

Поглеждам го. Нямам думи да опиша колко безкрайно много го обичам. И как не мога и крачка без него. Спим, с легена до леглото и с ръката му през кръста ми. И аз се натискам назад в него.  Да го усетя как ми диша във врата и се допира в гърба ми. Как изобщо някога ми е минало през ума, че мога да се справя без него?!?

20.09.2014г.
Ив

Не знам какво ми е

0

Студено ми е. Вие ми се свят, повдига ми се. Всичко ми е свито, главата ме боли. За каквото и да се замисля ме дразни, нищо не ми се започва, нищо не ми се прави. Не чувам, не виждам. Нещо ми засяда в гърлото, очите ми са мокри.
Какво ми е? Не знам. Зимата ми се отразява зле тази година, застоя, нервите в работата. Не знам какво ми е. Свито ми е, криво ми е, сам не се разбирам. Водолея е повече от внимателен тези дни и надушва, че нещо не ми е в ред, прегръща ме, подпитва ме, успокоява ме. И когато го прави, тогава вече не се сдържам, и започвам някакво тихо хлипане. А той не спира да пита какво ми е. Не знам. Не знам, нямам идея какво ми е. И се мразя за това. Мразя как ума ми не може да гълта толкова продължително спокоен въздух и когато нищо не се случва, сам ми натриса депресии и дупки. Напълно безпричинни. Нещо ми липсва, нещо ми се прави. Нямам представа какво, но знам, че няма да го получа. Не ми се работи, не ми се спи. Не ми се яде. Пуши ми се.
Не знам дали е по-тъпо, когато ми е криво, заради поведението на Водолея или когато ей така, от нищото, се чувствам зле и въздуха ми пречи.

31.01.2014г.
Ив