Имитация

0

92dacd73a46b5713f457617f41387947Когато си разрешавал на някой твърде много с години, как можеш после да го спреш? И можеш ли да го виниш, че не те разбира, след като повече от десетилетие, си се съгласявал с това, което си искал? И не си давал вид, че не го искаш, или поне не достатъчно? А най-вероятно преди съм го искал. Искал съм подсъзнателно да правим някакво подобие, имитация на възстановки на преживените травми. Не знам защо. Или за да се науча да преживявам такива неща, или защото травмата се е превърнала във фетиш, който ускорява възбудата ми. Или и аз не знам. Но на моменти вече не искам. Не искам пак да се връщам, не искам да усещам как нещо се случва насила, искам когато кажа „не“, другият да спре. А дали той наистина не разбира, че искам да спре или просто му е по-удобно да се прави, че не разбира?

Много неща ми е причинявал Водолея. И физически, и емоционални. Но много рядко след това съм искал да се махна от него. Напротив, обикновено искам да видя, че агресията му е угаснала и той иска да ме успокои. А снощи не исках. Не исках да ме докосва повече, не исках да е близо до мен. Не ме интересуваше дали в очите му има нежност, а не освирепялост. Изпитвах ужас и страх да не го направи отново.

Той нарича това, което направи, имитация. Не знам как може да е имитация, когато му се моля да спре и не мога да си поема въздух. Когато съм готов да извикам „помощ“. Когато е същия ужас, който съм изпитвал и преди, къде е имитацията тук? Не е ли съвсем истинско?

Бих дал всичко, за да изтрия изминалата нощ. Не искам да усещам никога отново същото. Честно казано, предпочитам дори да ме удря, отколкото това.

Знам, че си заслужавам всичко. Знам, че мога да прекратя всичко, ако искам. Не мога да обясня логично  защо оставам с него. Това оставя единственото място, на което мога да напиша какво наистина усещам. И ако някой не може да ме разбере, вероятно е по-добре да затвори блога. Не търся разбиране, просто искам веднъж да го кажа или напиша. Но нищо друго няма да се промени.

18.07.2018
Ив