Липсващ въздух

0

Девет години. И забравих тъпата дата. Никога, никога в живота си не съм я забравял. Не знам как стана тази година. И не се сетих на другия ден, не и на следващия, или по-следващия. Сетих се след две седмици. А тези две седмици също минаха със сериозна преса. Така както той си знае. И вече достатъчно ми се беше натрупало.

Задушавали са ви, докато ви чукат? С възглавницата. Знаете ли какво е усещането? Да се опитваш да си достигнеш въздуха и да не можеш. И да ти кажат, че не трябва и не можеш да реагираш на това. И че докато ти не спреш да реагираш, и те няма да спрат да те задушават. Знаете ли колко е трудно да накараш собствения си инстинкт, да се опиташ да вдишаш и да се бориш срещу това, което ти спира въздуха, да спре? И колкото и да се опитваш да си го наложиш, да не успяваш? И в това време някой да те чука, по най-грубия възможен начин. Не, не ми пука нито колко противно звучи, нито кой ще го прочете.

Толкова много съжалявам, че той толкова добре се усеща и винаги дърпа възглавницата, преди недостига на въздух да доведе до нещо с по-сериозни последствия… Колкото и да си мисля, че съм си нагласил някакъв живот, тези желания рано или късно си се връщат. И много добре знам, че само страха ме спира. Затова искам да не го правя аз. Просто нещо случайно или не чак толкова случайно да стане.

И да, много трудно се разказва за липсващия въздух. Защото дори не мога да формулирам каквото точно е нивото на унижение и ужас, което изпитваш в такъв момент. Но аз съм си виновен, че съм удавник, който иска да ползва за сламка човек, който не е длъжен дори да ме слуша. И все пак той слуша. Просто аз не мога, дори когато решавам да не му разказвам нещо, да го направя както трябва. И какво правиш, когато единия те души, докато те чука, а този, който ти е единственото емоционално спасение, му дойде до гуша от теб(не, това не е обвинение, просто констатация)? Не, наистина, какво се прави? Защото моите идеи са доста еднопосочни. Но още се мъча да преодолявам инстинктите.

19.04.2016г.
Ив

Advertisements

Кой кого?

0

Предупреждавам, че макар и индиректно, в тази публикация коментирам неща, които се отнасят до секс. 

Четири през нощта. 40,3 градуса. Гнойна ангина и аз съм в абсолютно неадекватно състояние, пил съм, каквото съм могъл да пия – парацетамол, аналгин, антибиотик. Ефект няма, да се звъни на бърза помощ е абсолютно безсмислено. Най-бързо и лесно нещата се оправят с душ с хладка вода. Само че аз вече толкова не съм в час, че не мога дори да отговарям с „да“ и „не“ на въпросите на Водолея. Логично, той е този, който ме съблича и ме вкарва под душа в банята. Той е и човека, който по-късно, се опитва да ми намаже налепите по гърлото с някаква бабешка смес.

Да, до тук нищо ненормално на пръв поглед. Ненормалното е, че и след двете действия, на финала, и аз, и той се оказваме възбудени. И знам кое възбужда и него и мен – идеята, че той контролира всичко. Това не е въпроса обаче. Въпроса е колко нормални хора биха се възбудили от подобно нещо? Продължавам непрекъснато да се чувствам като участник във фрийк шоу на тема секс. Знам, че всеки си има своите странности. Но моите ме карат да съм противен сам на себе си. Има и друг момент. Как е възможно да се съберат двама идиота с толкова сходни ненормални влечения в секса? За мен отговора е, не че сме се събрали, а че единия е направил другия такъв. Но вече не помня кой кого е направил. Може би това поне е хубавото, толкова сме се превърнали в едно цяло, че вече не помним коя част от цялото на кого е била изначално. Всичко е общо.

10.12.2014г.
Ив

Въпроси за изневяра

0

Ако има нещо, което мразя безкрайно много, е да излиза, когато е ядосан и да го няма с часове. Пределно ми е ясно, че го прави, когато е бесен и за да не навреди на мен. И трябва да предпочитам да е така. Но не предпочитам. Не и след последните месеци. Не защото преди съм бил наивен да не си мисля, че е възможно да търси разбиране при друг човек, когато се караме. А за щото сега знам и че го прави със сигурност. Това, че наяве е излязла една връзка, далеч не значи, че е било само това.

А аз какво търся с другите хора? Него донякъде го разбирам – секс и нормално отношение и мислене, това е което го блазни. Поне така мисля. А на мен определено не ми е за секса. Не ми е и за нормалното отношение, как да получа нормални емоции, като аз не подавам такива. Какво търся с другите? Желание да ме харесат? Желание да се почувствам нищожно след това? Защо човек прави неща, след които знае, че ще се почувства зле? И след почти осем години връзка, колко опасна може да стане една изневяра, прекрачването до кой метър след допустимата линия, може да преобърне всичко? И не съм ли прекрачил вече емоционално? Колко равносилна на предателство е платоничната, но силно емоционална изневяра? Обичат ли те наистина, когато не им пука дали ти изневеряват с най-близкия ти приятел? Защо като малък намирах изневярата за едно от най-лошите възможни неща, все още го намирам, и все пак изневярата почти постоянно я има около мен под една или друга форма? Това лицемерие ли е или загуба на контрол?

09.12.2014г.
Ив

Air

0

Знам, че ако нещо ще доведе до моя край, то това ще съм аз самия. С нещата, които правя и позволявам да ми се случат. И с хората, които обичам. С един от тях. С най-важния. Никой друг не ме е карал да се чувствам толкова зле, колкото той успява да го направи по хиляди начини. И никой друг не искам повече от него. Независимо какво се случва. Когато след някаква глупост нещата се оправят, дори само докато го гледам на метри от мен, стомаха ми се свива. След седем години и половина. Усещането, че е мой, ме задъхва и не мога откъсна поглед от него. И усещам само колко много го искам. Нищо друго не искам. Нека да ме унищожава, колкото може, да ме смачква, да се възползва. Моментите, когато всичко е наред, когато го гледам, когато е мой, когато съм негов… Нямам нищо по-ценно от тези моменти. Не мога да ги опиша, с нищо не мога да ги сравня. Не искам никой да ме разбира, не ме интересува кой ме разбира. Не ме интересува колко ненормално се струва на някой. Не ме интересува дали някакви изкривени емоционални травми са ни събрали. Изгубих толкова много хора около себе си заради него… И не бих променил нищо. Искам и той да ме иска по същия начин. Въпреки всичко, въпреки всички, въпреки това, което съм му причинил. He’s my air to breathe. И нека да е прекалено, нека да е пресилено, нека да е твърде театрално. Но е това, което изпитвам.

07.11.2014г.
Ив

Broken Heart

0

И колкото повече време минава, намирам все повече нови начини, по които може да ме заболи. Цял живот се оплаквам от някакви минали преживявания и от връзката ми, в която агресията минава границите понякога. Бил съм нестабилен, лабилен психически и емоционално, оставял съм се да ме манипулират, да ме контролират, да ме заставят да правя неща, които не искам. Чувствал съм как в ума ми, в съзнанието ми нещо не е наред. И не бях доживял да разбера какво е да ти разбият сърцето.

Не мога нито да се ядосам, нито да реагирам. Самия аз съм изневерявал и съм се чудел какво причинявам на Водолея, когато е разбирал. А изглежда толкова различно… Той го преживя по съвсем друг начин. Не можех да разбера колко го боли, понеже винаги реагираше с агресия. А аз не мога да реагирам така. Не мога да удрям, да викам. Не искам. Дори не искам да му казвам нещо. Искам всъщност да можех да му кажа колко ужасно много ме заболя, защото го е направил с един от най-близките ми хора, на който винаги съм имал огромно доверие, човек който е всеки ден в живота ми. Защото не е било еднократно, въпреки че Водолея не е влагал чувство, просто е било възможно, удобно, леснодостъпно… Защото беше тогава, когато вярвах как Водолея полага неистови усили да се промени. И се промени. И аз вярвах, че е само заради мен, че сме само аз и той в цялото нещо. А излиза, че във времето когато се престраши да ме прегърне на улицата пред толкова хора, във времето, в което направи за мен някакви немислими неща в леглото, във времето, в което ми призна толкова дълбоки свои мисли, подбуди, които старателно беше крил дотогава… Във всичкото това време не сме били само аз и той. И не просто това. Не съм бил аз човека, който е знаел всичко. Аз съм бил онова, за което са си говорили, между това, което са правили. А едно от нещата, които са толкова ценни за мен в последните години е, че сме винаги аз и той заедно, каквото и да си причиняваме иначе, винаги сме аз и той. А се оказва, че не сме били.

Никога не съм помислял, че не ми е изневерявал. Той е човек, който е достатъчно харесван, а аз често се ограничавам относно секса. Знаел съм, че има и други. Но не знаех нищо за тях. Надявах се, че са еднократни истории или че ако не са, той е достатъчно умен това да не стигне до мен. И предполагах, че са хора, които нямат нищо общо с мен. И знам че е имало и такива случаи. Но да е един от най-доверените ми хора, и то в период, в който уж сме възраждали нещо по между си…

Пиша всичко това и в нито един ред не съм могъл да опиша всъщност колко много ме боли от всичко. Искам да мога да го прегърна и да ми каже как ще го забравим това и всичко ще се оправи. И не мога да го прегърна. Опитвам се и виждам това, което е ставало цяло лято зад гърба ми. А той се извинява, обещава, кълне се… Знам, че е искрен. и в същото време единственото нещо, което усещам е, че съм сам. Сам. Знам, че ме обича. И не мога да пречупя нищо в мен, за да го докосна и поне да са наплача, докато ме прегръща. Нямам никой по-близък от него, а го чувствам на светлинни години от мен. И в същия момент, знам че не мога без него. И нямам идея как някой може да усеща и двете неща наведнъж. Понякога наистина ми се иска да можех просто да си тръгна и да спра да го обичам. Но вместо това усещам всичко в мен на парчета.

I don’t want to fall another moment into your gravity…
I never wanted anything so much than to drown in your love…

31.10.2014г.
Ив

Please, don’t do this again

0

Чаках те. Мислих за теб цял ден. Не, не един ден. Поне три дни. Липсваше ми. Усещах те по някакъв начин. Сънувах те. Надявах се да те засека. И в момента, в който се появи на линия успях да се разплача. Нямам идея откъде дойде тази емоционалност. И защо толкова много имах нужда от теб днес. Но имах. И знам, че ти няма как да си го знаел. И знам как се появи готов да говорим. И нещо прещрака изведнъж и реши, че не искаш да говориш вече с мен. Мразя, когато това се случва по принцип, мразя начина, по който след това бързаш да изчезнеш, без дори да кажеш, че нещо се е случило. Винаги усещам, когато това се случва. Обикновено се опитвам да те задържа и да оправя нещата, да разбера къде ми е грешката. И когато изчезнеш така… Когато не ми дадеш възможност дори да разбера, че се случва нещо и какво е то, какво съм казал, какво съм направил… Не го прави повече. Моля те. Защото, когато се случи да уцелиш и неподходящия момент, това ме смазва. И нямам въздух. Нямаше да ти кажа за нито едно от нещата, което ме яде в последните дни. Исках само да ми говориш. Да си наоколо виртуално. И да ми пратиш няколко от онези тъпи мечета в скайп. Само това исках. А не да изчезнеш. Моля те, не го прави повече. Поне не и така.

Fit

0

And it looks to me that when we first met, the Universe looked at us and said „Wow! They are so broken, that they might actually fit each other.“.And we did. We stuck with each other. Your ugly edges connected with mine. I became part of you, you became part of me. It might look wrong, twisted and unhealthy to someone else. It may feels like I am slowly killing myself sometimes. But no matter how much you hurt me, nothing fits me better than you do. Nothing.