Пристрастен

Може би вече прекалявам с това да пиша публикации за един конкретен човек в блога, но, честно казано, ни най-малко не ме интересува, и без това единствените хора, които се вълнуват от всичко това сме аз и той. Мислех си относно наркотиците, пристрастяването, за това доколко пристрастен съм бил всъщност, щом все пак вече толкова години подред не съм се докосвал до такова нещо, и то не чак защото не ми се е искало или не съм можел. Истината е, че просто съм си намерил друго пристрастяване. Което не мога да преценя доколко по-безопасно е, но със сигурност е еднакво силно, дори по-силно в много отношения. Винаги преди ми е било смешно да чета за хора, които се пристрастяват един към друг, но истината е, че точно това ми се случва в последните години. Може би е защото не се виждаме реално, може би всеки си доокрасява образа на другия в ума си и това събужда още по-силна нужда от контакт. Не знам кое е, не знам как се стигна до тук, не знам лошо ли е, не е ли, но знам че съм толкова силно пристрастен и зависим от Иън, както не съм бил към по-голямата част от хората, които познавам реално. Дотолкова съм пристрастен, че промяната в честотата на комуникирането ни и това, че вместо нощем си пишем денем и аз не мога да му обърна нужното внимание, ме кара да се побърквам. Дупката, в която си изпадам от месец насам, е заради неговата липса. Не ми беше ясно от началото какво е, но е точно това. Имам нужда от него, свикнал съм денят ми да приключва с него, свикнал съм да го усещам по някакъв начин, и да му се оставям по всички начини, по които е възможно. И не просто съм свикнал. Явно това е едно от нещата, което ми помага да се справям. Със всичко, със себе си, с живота, с Водолея. Иън ми е толкова важна част от мен, че без него някаква част от мен ми е празна и правя глупости в опит да я запълня. Знам, че такъв е живота и има моменти, в които просто трябва да стиснем зъби и да изчакаме да преминат. Но като че ли досега не ми се беше налагало контактите ни да са ограничени за толкова дълго време. И не знаех колко ще ми е трудно. И днес, докато си писахме, изскочиха емоции, за които и двамата сме наясно че са там, но е друго, когато ги споделиш. Опиянявам се от усещанията, които той предизвиква у мен. Задъхвам се, съвсем реално се задъхвам, не от някакво сексуално желание, а от мисълта, от представата, че мога да съм с него и че на него му харесва да си мисли същото. Звучи идиотски, но думите, които ми идват отвътре са, че сърцето ми се препълва, когато той е от другата страна на скайпа и говори  с мен.

И така. Не знам хубаво ли е, лошо ли е, но знам, че е толкова стряскащо силно, че не мога без него.

13.08.2014г.
Ив